— Ашър — каза Джонас. Стараеше се да говори меко и ясно, търсейки най-точните думи. — Няма откъде да знаеш това. Аз самият не го знаех. Но е жестока игра. В миналото са…
— Казах извинявай, Джонас.
Джонас въздъхна. Нямаше смисъл. Естествено, Ашър нямаше да го разбере.
— Приемам извинението ти, Ашър — отвърна той уморено.
— Искаш ли да покараме край реката, Джонас? — попита Фиона, хапейки нервно устната си.
Джонас я погледна. Беше толкова очарователна. За момент си помисли, че не би искал нищо друго, освен да върти педалите спокойно край реката, смеейки се и разговаряйки с приятелката си. Но знаеше, че старите времена му бяха отнети. Затова само поклати глава. Миг по-късно приятелите му се обърнаха и отидоха при колелетата си. Той ги гледаше как си тръгват.
Бавно се запъти към пейката до склада и седна, обзет от чувство на загуба. Детството, приятелите, безгрижното усещане за сигурност — всичко това му се изплъзваше. Смехът и виковете на децата, играещи си на война, породиха у него дълбока печал. Знаеше, че не биха могли да го разберат без спомените. Изпитваше такава любов към Ашър и Фиона, но те не можеха да отвърнат на чувствата му без спомените. А той не можеше да им ги даде. Джонас вече беше сигурен, че не е в състояние да промени нещо.
Вечерта Лили разказваше жизнерадостно за прекрасния почивен ден, за игрите с децата, за обяда на открито и за тайния й опит (макар че тя си го призна) да покара велосипеда на баща си.
— Нямам търпение да получа първото си колело следващия месец. Това на татко е твърде голямо и паднах — съобщи тя делово. — Добре че Гейб не беше на детската седалка.
— Наистина, добре че не е бил там — съгласи се майка им и се намръщи. А Гейбриъл размаха ръчички, като чу името си. Беше проходил едва преди седмица. Първите стъпки на ново дете винаги се отбелязваха с празненство във Възпитателния център, каза баща му, но от този ден започваше и прилагането на дисциплинарната пръчка. Сега той всяка вечер носеше тънкия инструмент вкъщи, в случай че Гейбриъл не се държи прилично.
Но той беше весело и лесно дете. Сега щапукаше нестабилно из стаята и се смееше.
— Гей — изцвърча той. — Гей! — Така произнасяше името си.
Настроението на Джонас се разведри. Беше прекарал тягостен ден, въпреки хубавото начало, но прогони мрачните си мисли. Започна да размишлява как да научи Лили да управлява велосипед, така че да може да го подкара гордо и смело след Церемонията на деветгодишните, която предстоеше. Не беше за вярване, че отново наближаваше декември и бе минала почти една година, откакто стана дванайсетгодишен.
Той се усмихна, гледайки как новото дете поставя внимателно едното си малко краче пред другото.
— Днес искам да си легна рано — каза баща му. — Утре ще бъда много зает. Ще се раждат близнаците, а изследванията показват, че са еднояйчни.
— Едно за тук и едно за Другаде — пропя Лили. — Едно за тук и едно за Дру…
— Наистина ли ще го изпратиш Другаде, татко? — попита Джонас?
— Не, аз просто трябва да направя избора. Претеглям ги, подавам по-голямото на възпитателя до мен, а после измивам по-малкото. След това извършвам малка Церемония по освобождаване и — баща му погледна надолу към Гейбриъл — му махвам за довиждане — добави той със специалния си гальовен глас, с който говореше на новите деца. После помаха с ръка.
Гейбриъл се засмя и отвърна на жеста му.
— И някой идва да го вземе? Някой от Другаде!
— Точно така, Джонас-Бонас.
Джонас завъртя очи, засрамен от глупавото детско име, което беше използвал баща му.
Лили се замисли.
— Ами ако Другаде дадат на малкото близначе името Джонатан например? И ако тук детето, което ще остане в нашата общност, получи също името Джонатан, ще има две деца с едно и също име и те ще изглеждат абсолютно еднакво. И може един ден, когато станат шестгодишни, групата на Джонатан от нашата общност да посети тази на другия Джонатан, и може там да ги объркат и да вземат грешния Джонатан и може родителите му да не забележат, и… — Тя спря да си поеме дъх.
— Лили — каза майка им, — имам прекрасна идея. Може би, когато станеш дванайсетгодишна, да ти дадат назначение на разказвач! Мисля, че скоро не сме имали такъв в общността. Ако бях член на Комитета, определено щях да те посоча за тази работа.
Лили се усмихна.
— Имам по-добра идея, за друга история — заяви тя. — Ами ако всички ние сме имали близнаци и не го знаем и Другаде има друга Лили, и друг Джонас, и друг татко, и друг Ашър, и друга ръководителка на старейшините, и друг…