Катерина. Пройчо, жив да си, пусни ме! Пройчо (закачливо и без яд). Падна ли ми в ръцете! Чакай сега!
Другарките на Катерина, които стоят на почтено разстояние, вземат но един камък и заплашително мерят към Пройчо.
Пенка. Пройчо, изсъхва ти ръчицата — пусни момичето!
Катерина. Пройчо, жив да си, пусни ме!
Еленка. Пройчо, в гроб да те пуснат — пусни момичето!
Катерина. Пройчо, жив да си, пусни ме!
Пройчо. Вие кълнете, тя благославя… Кате, ще те питам нещо!
Иглика. Пройчо, да те пройдат — пусни момичето!
Катерина. Пройчо, просто да не ти е, пусни ме!
Пройчо. Какво търсиш в чуждо лозе?
Катерина. Като сме влезли — не сме го изяли! Пройчо, пусни ме бе!… Е!… Ти от шега не разбираш, отскубна ми плетника… Ох, олеле! Пройчо, милост нямаш ли? (Уж плаче.)
Другарките й пристъпят малко напред и мерят заканително.
Пусни я, бре Пройчо!
Пройчо. Не я пущам… Да я науча как се бере чуждо лозе.
Пенка. Ти защо задяваш чужди моми?
Пройчо. Защото съм ерген.
Иглика. Не те е срам!
Пенка. Хубаво, хубаво, не те е грях!
Еленка. Е, то пък вече…
Иглика. Много ти прилича, Пройчо, чакай…
Катерина. Е, защо ме държиш, Пройчо?
Пройчо. Кажи, обичаш ли ме, ще те пусна.
Пенка. У, какъв си, Пройчо! (Сочи разсърдена пръст и се обръща настрана.) Пройчо. Не ме е страх.
Еленка мълчешком прави същото.
И от теб не ме е страх.
Иглика. Чакай, Пройчо, чакай!
Пройчо. От тебе никак.
Всички (към Катерина). Плачи мари, плачи да те пусне!
Катерина. Та не плаче ми се ма…
Пенка (към другите). Ха да си отидем — да ги оставим.
Пройчо. Идете си! (Към Катерина.) Кажи, обичаш ли ме?
Иглика. Речи „не“ мари! Коя теб ще те обича бре?
Еленка (ревниво). Да съм на твое място, Кате, какво бих му надумала. (Гласът й затреперва.) Да, той, той да прави така…
Пройчо. Кажи, Кате, обичаш ли ме, или не? Каквото и да кажеш — ще те пусна, само кажи.
Катерина (сърдито и галено се дърпа). Пусни ме бре! Е! Какъв си! (Закрива си лицето с ръце.)
Пенка. Да съм аз на твое място, Кате, каква клетва бих му изрекла, на… (гласът й се разтреперва) на… на… тоя… Чакай, Пройчо… Ще ти се разсърдя!…
Пройчо. Защо? Аз на тебе нищо не правя.
Пенка. Пусни момичето де…
Пройчо. Кате, отговори ми. (Близо до ухото й с вълнение.) Обичаш ли ме?
Пенка (пристъпя към Пройчо). Пройчо!… Кате, кажи „не“, кажи „не“… Ако те не пусне, ние ще стоим тук до довечера, и той не може да ти стори нищо.
Пройчо (страстно и умолително). Обичаш ли ме, Кате?
Еленка (с ревност). Катеринке, кажи „не“, сестрице, кажи „не“ на тоя вироглавец! (Доплаква й се.)
Пройчо (с вълнение). Обичаш ли ме, Кате?
Иглика (ревниво). Не, не!… Тя не те обича. Кажи „не“, Катеринке, кажи „Не“!… (Гласът й плачливо затреперва.)
Пройчо (с вълнение и глухо, притиска се близо до нея и я хваща през кръста). Кате, Катеринке, кажи, обичаш ли ме?
Катерина (немощна, засрамена и развълнувана). Обичам те!
Другарките й изпущат камъните.
Завеса