— Ще ти кажа и още нещо — накрая на миналия век епископ Лука Гаурико е бил официален придворен астролог на цели четирима папи. Златни времена! За жалост, завинаги отминали… — въздъхна той.
Забелязах, че езикът му започна да се развързва.
— Това след случката с отец Моранди? — настоях.
— Точно така. Трябва да знаеш, че отец Орацио Моранди, абат на манастира „Санта Праксида“, имаше — преди не повече от шейсетина години — най-богатата астрологическа библиотека в Рим, притегателен център за всички най-известни астролози на онова време. Поддържаше кореспонденция с най-известните учени на Рим, Милано, Флоренция, Неапол и други градове, също и извън Италия. Множество бяха хората на науката и хуманитарните знания, които искаха мнението му относно звездите. Дори злочестият Галилео Галилей, когато пребивавал в Рим, е бил негов гост.
По времето на събитията абат Моранди, продължи Стилоне, скоро бил прехвърлил петдесетте: деен, винаги весел, по-скоро висок, отколкото нисък, с все още слабо прошарена коса. Тогава астрологията се радвала на не малко толерантност. Законите срещу нея съществували, но в действителност изобщо не се вземали предвид. По адрес на абат Моранди обаче се носели не много почтени слухове за не особено почтени занимания: бил подозиран, и не без право, че работи като вестникар, използвайки своите многобройни познанства извън града. В папската държава се предавали от ръка на ръка анонимни брошури, отпечатани на други места, пълни с поверителни вести за римския двор. Смятало се, че подобни клюки били събирани и разпространявани от Моранди, чийто интерес към политическите игри и дворцовите интриги във Вати кана бил добре известен. Но никой никога не успял да докаже, че той е организаторът на всичко това. И то не само, защото наистина било трудно да се разкрие авторът на вестниците, но също защото дейността на вестникарите и преписваните, макар и забранена, всъщност била широко подкрепяна и хората много рядко се впускали на лов за авторите на съобщенията и вестниците. Освен това, поради рода сведения, които подобни неблагонамерени писания съдържали, било ясно, че източник на вестите, разпространявани от отец Моранди, можели да бъдат единствено изтънчени умове като тези на самите секретари на принцовете и кардиналите. И даже, което било доста по-вероятно, техните господари.
Славата на Орацио Моранди била достигнала своя връх, когато (през 1630 г.) абатът си наумил да потвърди, въз основа на своите астрологически изчисления, че папа Урбан VIII Барберини щял да умре до края на годината. Абатът, преди да оповести това свое убеждение, се бил посъветвал с други утвърдени изследователи на звездите. Те на свои ред направили изчисления и достигнали до същия резултат.
Не се съгласил единствено отец Рафаело Висконти, който преподавал математика в Рим и предвиждал, че папата, в случай че не се излага на опасности, щял да умре не по-рано от тринадесет години, тоест през 1643 или 1644. Професорът обаче не бил приеман много насериозно от колегите си, които до един се съгласявали с наближаващата кончина на папа Барберини. Предсказанието на абата на „Санта Праксида“ плъзнало из целия Рим и из останалите столици със светкавична бързина. Като астролог той имал такъв голям престиж, че някои испански кардинали побързали да се запътят към Рим, за да участват в конклава, който вече се смятал за сигурен. Мълвата се разпространила също из Франция, така че кардинал Ришельо се видял принуден да помоли римския двор да вземе мерки, за да сложи край на тази неудобна ситуация.
И станало така, че слуховете стигнали до ушите на самия понтифекс. Той не бил особено доволен да разбере, при това по такъв начин, че наближавал последният му земен час. На 13 юли папа Урбан VIII наредил да се заведе процес срещу абат Моранди и неговите съучастници. Два дни по-късно Моранди бил хвърлен в затвора „Тор ди Нона“, а библиотеката и жилището му — претърсени и запечатани.
— И тук идва изненадата: наистина, намерили различни астрологически трактати, но никаква следа от вестници или астрологични предсказания, единствените неща, които можели да докажат желание да се престъпи закона или даже да се извърши някакво злодеяние. Абат Моранди и събратята му се оказали предпазливи. Срамът бил голям. Папата щял да се злепостави пред цяла Европа — изсмя се Стилоне Приазо.
— И после? — насърчих го в нетърпението си да чуя продължението, с надеждата да доловя най-сетне нещо интересно за моите търсения.
— Тогава се намесил адвокатът на абата. Кой може да успее да предаде и да съсипе дори най-предвидливия, подготвения и зоркия сред хората? Собственият му адвокат. Помни това, момче — така е било винаги и така ще бъде.