Ато се спря за миг, за да преглътне буцата в гърлото, която му пречеше да говори.
— Предсказанието на тази добра жена — продължи той, — се сбъдна. Според един негов изповедник, през последните месеци в затвора Фуке пречистил душата си чудодейно. Изглежда, написал и няколко духовни трактата. Със сигурност често повтаряше в писмата до жена си колко благодарност хранел за тази молитва на майка си, и че бил искрено доволен, че тя се е изпълнила — абатът преглътна. — О, Никола! Небето ти поиска най-високата цена, но ти отреди и огромна милост — отне ти тази жалка съдба на земната слава, която води неизбежно към празни човешки възпоменания.
След като оставих на абата и на себе си още няколко минути, за да успокоим духовете си, се опитах да сменя темата:
— Знам, че няма да се съгласите, но може би е дошъл моментът да разпитаме Помпео Дулчибени или Девизе.
— Дори не си го и помисляй — отвърна той рязко, изоставяйки бързо всяка следа от предишното отчаяние. — Ако тези двамата крият нещо, всеки опит да ги разпитаме ще ги постави нащрек.
Той стана, за да избърше лицето си. После зарови ръце в документите и ми подаде един лист.
— Има други неща, за които трябва да мислим сега: трябва да преговорим всички сведения, събрани до момента. Спомни си, че когато влязохме в нелегалната печатница на Комарек, подът беше покрит с листа. Слава Богу, сколасах да грабна един-два. Кажи ми дали ти напомня на нещо.
Вид Текст Парагон Курсив
На еврейски Йешуа
Глава първа
След смъртта на Моисея, раб Господен, Господ каза на Навиновия Иисуса, служител Моисеев:
Мойсей, Моят раб, умря; затова стани, мини през този Йордан, ти и целият този народ в земята, която Аз давам тям, на синовете Израилеви.
Всяко място, на което стъпят стъпалата на вашите нозе, ви давам, както казах на Моисея: от пустинята и от тоя Ливан до голямата река, река Ефрат, цялата земя Хетейска и до голямото море към залез-слънце ще бъдат вашите предели.
Никой не ще устои пред тебе през всички дни на твоя живот; както бях с Моисея, тъй ще бъда и с тебе: няма да отстъпя от тебе и няма да те оставя.
Бъди твърд и храбър, защото ти ще предадеш на тоя народ за владение земята, за която се клех на отците им да им я дам…
— Изглежда като началото на някой друг откъс от Библията.
— И после?
Обърнах го от другата страна:
— Отпечатано е също само от едната страна!
— Правилно. Следователно въпросът е: да не би в Рим да е излязла модата Библиите да се печатат само от едната страна? Не ми се вярва обаче — ще трябва двойно повече количество хартия. А и книгите щяха да са двойно по-тежки и може би двойно по-скъпи.
— Тогава?
— Тогава тези страници не са част от книга.
— И какво са в такъв случай?
— Проява на майсторство, тъй да се каже.
— Искате да кажете типографска проба?
— Не само: но и пример за онова, което печатарят е в състояние да предложи на клиента. Какво е разказал Стилоне Приазо на корписантарите? Комарек има нужда от пари и, освен скромното си място на работник в печатницата на Конгрегацията за разпространение на вярата, изпълнява и по някоя незаконна поръчка. Но в същото време ще се опитва да намери редовни клиенти, тъй да се каже. Сигурно е поискал разрешение да работи самостоятелно като печатар. Трябва да е изготвил мостри, за да покаже на бъдещите си възложители качеството на своя труд. А за да покажеш мостра на даден шрифт, е достатъчна една страница.
— Мисля, че имате право.
— И аз така мисля. И ще ти го докажа: какво пише на първия ред на нашата нова страница? „Вид Текст Парагон Курсив“. Не съм специалист, но смятам, че „парагон“ е името на шрифта, употребен в този текст. В другата страница, на същото място, чета „нда“. Най-вероятно е било показано името на някой вид шрифт „ротонда“.
— Всичко това означава ли, че трябва отново да насочим подозренията си към Стилоне Приазо? — попитах възбудено.
— Може би да, може би не. Но е сигурно, че за да намерим нашия крадец, трябва да търсим някой от възложителите на Комарек. А Стилоне Приазо е именно такъв. Освен това крадецът на твоите перлички вероятно не се къпе в злато, също както нашия вестникар. Който освен това е от Неапол, същия град, от който старият Фуке беше потеглил за „Оръженосеца“. Странно, нали? Но…