Защо тогава, запитах се, престарелият Фуке бе произнесъл последните си думи на италиански? Сетих се също така, че Пелегрино беше заварил Ато, наведен над лицето на стареца, да му говори на френски. Тогава защо Фуке бе измърморил тази фраза на италиански?
Чух го да удържа с усилие подсмърчанията си. Разкъсван между неудобството и съчувствието, не смеех нито да се движа, нито да говоря. Почувствах остра и мъчителна болка, обзет от съчувствие към този застаряващ евнух: гаврата, извършена над неговото момчешко тяло заради бащината алчност, му беше дарила слава, но същевременно го бе осъдила на позор и самота. Може би Фуке нямаше нищо общо, помислих си аз. Тази фраза, произнесена от Главния интендант преди смъртта, можеше да е просто възклицание на изумление пред настъпващия преход в отвъдното — нещо, което бях чувал, че не е рядко при умиращите.
Междувременно абатът беше започнал друга ария с доста по-плачевно и тревожно звучене.
Настояваше върху последния стих и го повтаряше до безкрай. Но какво го измъчваше така, запитах се, докато настояваше в своята песен така неутешимо, че не иска да се моли за милост? В този миг се появи Кристофано. Извършваше редовната си обиколка на наемателите.
— Бедничкият — прошепна ми, имайки предвид Ато. — Обзет е от пристъп на отчаяние. Както впрочем всички ние в този безсрамен принудителен затвор.
— Да — отвърнах, мислейки си за самотния разговор на Дулчибени.
— Да го оставим да си поплаче на спокойствие; ще мина да го навестя по-късно и ще му дам да изпие една успокоителна отвара.
Отдалечихме се, а абатът продължаваше да пее.
Пета нощ
15 срещу 16 септември 1683
Бях в доста меланхолично настроение, когато абатът дойде да ме извика, за да се спуснем отново в подземията. Вечерята наистина беше успокоила духовете на наемателите, но за жалост не и моя, обременен не само от редуващите се разкрития и откровения относно Муре-Фуке, но още повече, от мрачните съждения на Дулчибени. А попълването на малкия ми дневник със сигурност не бе подобрило положението.
Абатът трябваше да се е досетил за лошото разположение на духа ми, защото, докато вървяхме, не се опита по никакъв начин да поведе разговор. А между другото и той не бе в много добро настроение, макар и видимо по-спокоен, ако направим сравнение с отчаяните хлипания, които бях чул през вратата му след вечеря. Сякаш се огъваше под тежестта на някакво несподелено безпокойство, което го караше на свой ред да бъде необичайно мълчалив. За разведряване на атмосферата се погрижиха, както можеше да се предвиди, Угонио и Чаконио.
Двамата корписантари ни чакаха от известно време, когато най-накрая се срещнахме с тях в подземията под площад „Навона“.
— Тази нощ ще се наложи да си изясним малко представите за подземния град — оповести Ато.
Извади един лист хартия, на който бе начертал схематично следния план:
— Ето това, което исках от тези двама нещастници, но се наложи ние да го направим.
Това беше една най-обща карта на подземията, които бяхме извървели до момента. Първата нощ бяхме слезли от странноприемницата „При оръженосеца“ чак до канала при Тибър по една галерия, която Ато бе обозначил с буквата А. В тавана на същата галерия впоследствие бяхме открили капака на отвора, през който се бяхме озовали в пасажа, водещ към останките от стадиона на Домициан, точно под площад „Навона“ и отговарящ на буквата В. От площад „Навона“ през тясната пролука, в която човек трябваше да се навежда, се излизаше в прохода С. Оттук се отделяше дългата крива (означена с буквата Е) — тунелът, в който бяхме преследва ли Стилоне Приазо и който ни бе извел чак до подземните помещения със стенописите, над които най-вероятно се издигаше дворецът на папската канцелария. Оттам бяхме излезли на повърхността при арката „Дели Ацетари“. Накрая, вляво от С, се влизаше в прохода D.
— Три са галериите, чието начало познаваме, но не им знаем края — В, С и D. Разумно ще е да ги проучим, преди да ни се изпречи на пътя някой друг преследвач. Първата е лявото разклонение на галерията, в която се влиза след изкачването през отвора. Отива се горе-долу в посока Тибър, но повече от това не знаем. Втората галерия е тази, която се отделя от площад „Навона“ и продължава напред. Третата е отклонението наляво, което се съединява с тази галерия. Ще започнем от третата, галерията D.