В началото на процеса народният гняв срещу Фуке се разгаря неудържимо. Още на следващия ден след ареста, охраната, която го съпровожда, трябвало да се погрижи да избегнат някои села, където разярената тълпа била готова да го разкъса.
Главният интендант, затворен в тясната си килия, изолиран от всичко и от всички, изобщо не си дава ясна сметка колко дълбока е пропастта, в която е хвърлен. Здравето му се влошава и той моли да му се изпрати изповедник; изпраща до краля писма, в които излага защитата си, моли го напразно цели четири пъти да бъде приет; разпраща във всички посоки послания, в които защитава гордо своята кауза; опитва се да вярва, че инцидентът може да бъде разрешен с достойнство. Всичките му искания са отхвърлени и започва да му става ясно, че в стената от враждебност, издигната от краля и от Колбер, не се отваря никаква пролука.
Колбер междувременно маневрира задкулисно — свиква членовете на Съдебната камера в присъствието на краля, и ги обсипва със закани, изнудвания и заплахи. Още по-зле се отнася със свидетелите, много от които на свой ред биват подложени на разследване.
Бяхме прекъснати от Угонио. Той ни посочи един отвор, в който самият той и Чаконио се бяха спуснали преди няколко седмици, откривайки така галерията, в която сега се движехме.
— Къде се излиза предотвора?
— В задницата на подпантеоният.
— Имай го предвид, момче — каза ми Ато. — Този отвор води, ако разбрах добре, в някакво подземие зад Пантеона. После изскачаме в някой частен двор и накрая използваме някой от вашите ключове, за да отворим вратата на оградата и излизаме на улицата, нали?
С недодялана и доволна усмивка, Угонио кимна, но уточни, че нямаше нужда от никакъв ключ, тъй като вратата била винаги отворена. След като отбелязахме тези новости, всички ние продължихме похода, а абат Мелани — своя разказ.
На процеса Фуке се защитавал сам, без адвокат. Речта му била като буря, реагирал съобразително, доводите му били солидни и всявали съмнения в обвинението, паметта — безпогрешна. Документите му били конфискувани и най-вероятно изчистени от онова, което можело да се цитира в негова защита. Но Главният интендант се защитил, както никой друг на негово място не би могъл. За всяко обвинение имал готов отговор. Невъзможно било да го накараш да изпадне в противоречие.
— Както вече ти намекнах, беше разкрито и подправянето на някои доказателствени документи, дело на Берие, един от хората на Колбер. Накрая всичките протоколи от процеса накуп (цяла планина от хартия) не позволиха да бъде доказана нито една от точките на обвинението срещу Фуке. Отгоре на всичко излязоха на бял свят намеси и задължения на Мазарини, чиято памет трябваше да остане неопетнена.
Колбер и кралят, които се надяваха на изцяло угодническо, бързо и ожесточено правораздаване, не бяха предвидили, че много от съдиите в Съдебната камера щяха да откажат да превърнат процеса в чиста формалност.
Времето мина бързо — между едно и друго изслушване вече бяха изминали три дълги години. Вдъхновените пледоарии на Фуке се бяха превърнали в атракция за всички парижани. Народът, който в момента на ареста искаше саморазправа, лека-полека започна да го съжалява. Колбер не се беше спрял пред нищо, само и само да събере данъците, които трябваше да послужат за нови войни и за довършването на кралския дворец Версай. Селяните бяха още по-угнетени, преследвани, бесени. Змията беше увеличил данъчната тежест повече, отколкото някога бе дръзвал да стори Фуке. Освен това ревизията на имуществата, притежавани от Фуке в деня на ареста, показваше, че сметките на Главния интендант са в пасив. Целият блясък, с който той се ограждаше, бе служил само, за да хвърля прах в очите на кредиторите, с които лично беше влязъл в преговори, не знаейки повече как да се справя с военните разходи на Франция. Така собственоръчно бе подписал договори за заеми, задължавайки се с шестнайсет милиона ливри срещу имущество в земи, къщи и постове, възлизащо на не повече от петнайсет милиона ливри.
— А това бе нищо в сравнение с тридесет и трите чисти милиона, които Мазарини бе оставил в наследство на своите племенници! — коментира Ато, разяждан от гняв.
— Тогава Фуке е можел да се спаси — отбелязах аз.
— И да, и не — отговори абатът. Бяхме спрели, за да налеем масло в едната лампа. — Преди всичко Колбер успя да попречи на съдиите да проучат инвентара на имуществото на Фуке. Напразно Главният интендант молеше да го приложат към протоколите. А и после, веднага след ареста, бе направено откритието, което го погуби.