— Може ли случайно да ни каже какво е ял на закуска? — попита шеговито Ато.
Уплаших се, че корписантарят щеше да го вземе навътре, тъй като неговото изключително деликатно обоняние ни беше от полза и най-вероятно щеше да ни послужи и за в бъдеще.
— Гфъррррлъбх! — отговори обаче Чаконио, след като навири във въздуха безформения си, осеян със струпеи нос.
— Чаконио е понаноздрил цици от крава — преведе неговият другар — с вероятност от стафиди, пресушеница и беловиница, може би с бульонче и захарче.
Ато и аз се спогледахме смаяни. Беше именно ястието, което с толкова старание бях приготвил за наемателите на „Оръженосеца“. Чаконио не можеше да знае нищо: и въпреки това, бе способен да различи, в следата от мирис на непознатия, не само миризмата на кравешкото виме, но даже и аромата на някои съставки, които бях прибавил. Ако обонянието на корписантаря не се лъжеше, установихме с удивление, че преследвахме един от наемателите на „Оръженосеца“.
Разказът за процеса на Фуке се беше проточил прекалено много. Междувременно бяхме изследвали един доста дълъг участък на галерия С. Трудно бе да се каже колко се бяхме отдалечили от подземието на площад „Навона“ и къде се намирахме в момента. Но освен някои леки завои, проходът нямаше почти никакви съществени отклонения — впрочем, бяхме следвали единствената възможна посока. Едва бяхме стигнали до тези заключения и всичко се промени.
Земята под краката ни стана влажна и хлъзгава, въздухът още по-гъст и тежък, а в черната тишина на галерията започнахме да долавяме едно далечно шумолене. Тръгнахме предпазливо, а Чаконио въртеше глава, сякаш за да демонстрира нетърпимост. Усещаше се някаква отвратителна миризма, която ми беше някак позната, но все още не можех да си изясня.
— Канали — каза Ато.
— Гфъррррлъбх! — съгласи се мрачно Чаконио.
Угонио обясни, че съдържанието на каналите смущавало не малко колегата му и му пречело да разграничава с яснота други миризми.
Малко по-натам се оказа, че крачим в истинска тиня. Мирисът на застояло, в началото едва доловим, беше станал крайно наситен. Най-накрая разкрихме причината за всичко това. В лявата стена се отваряше една широка и дълбока цепнатина, от която се изливаше поток от смрадлива и черна водниста течност. Водата следваше после неравната наклонена част на галерията, като отчасти преливаше от двете страни и отчасти се губеше в мрака на нашия, като че ли безкраен, подземен проход. Докоснах срещуположната стена: беше влажна и оставяше по пръстите тънък слой кал. Вниманието ни бе привлечено от една подробност. Проснат по гръб във водата и безразличен към нашето присъствие, пред нас лежеше огромен плъх.
— Усмъртизиран — каза накратко Угонио, като го подритна леко с крак.
Чаконио взе плъха за опашката с два от ноктестите си пръсти и го остави да виси. От устата на животното прокапа в сивкавата вода тънка струйка кръв. Чаконио изви глава, наблюдавайки с пълно недоумение неочаквания феномен.
— Гфъррррлъбх! — коментира той замислено.
— Усмъртизиран, кръвоизпускащ, нездравословоцветущ.
— Как така знае, че е бил болен?
— Чаконио обича много тези гнусни животинчета, нали? — намеси се абат Мелани.
Чаконио кимна утвърдително с глава, разкривайки в една невинна животинска усмивка ужасяващите си жълти зъби.
Продължихме похода, като преминахме участъка от галерията, подгизнал от каналния отвод. По всичко личеше, че просмукването беше отскоро и че при нормални условия нямаше да намерим и следа от вода. Колкото до плъха, откритието изобщо не свършваше тук. Всъщност натъкнахме се на още три мъртви плъха, горе-долу с размерите на първия. Чаконио провери: при всички до един имаше същото изобилно кръвотечение, което според корписантарите трябваше да се дължи на някаква незнайна болест. Това беше нашата поредна среща с кръвта: първо петното върху листа от Библията, после ампулата, накрая плъховете.
Проучването бе ненадейно прекъснато от една нова непредвидима случка. Този път не ставаше дума за просмукване, пък било то и изобилно. Намирахме се пред истинска, дълбока водна маса, което течеше стремително в една галерия, перпендикулярна на нашата. Най-вероятно ставаше дума за подземна река, с която може би се бяха смесили някои екскременти, обикновено пренасяни от каналите. Обаче я нямаше противната миризма, която по-рано толкова беше смутила Чаконио.
Макар и с разочарование, трябваше да се обявим за победени. Не бе възможно да се продължи по-напред, а и бе изминало доста време от тайното ни измъкване от „Оръженосеца“. Не беше разумно да отсъстваме прекалено дълго от странноприемницата и да рискуваме липсата ни да бъде забелязана. И така, уморени и изтощени, решихме да се върнем обратно.