Триумфираше и кардинал Мазарини: неговото дело на далновиден политик, който бе възвърнал на Франция спокойствието и благоденствието с Пиренейския мир, достигаше по този начин своя апотеоз. Последваха месеци на празненства, балети, опери. Дворът никога вече нямаше да види такова изобилие на тържества, галантност и великолепие.
— И после? — попитах, погълнат от разказа.
— И после, и после… — въздъхна Девизе.
После бяха достатъчни няколко месеца — продължи той, — за да стане ясно на Мария Тереза каква ще бъде в действителност нейната съдба и на каква вярност бе способен спътникът й в живота.
Първоначално апетитите на младия крал бяха задоволявани от придворните дами на Мария Тереза. Дори жена му все още да не бе проумяла добре от какво тесто бе замесен Луи, помогнаха й новите му любовни авантюри, при това и не толкова тайни — с мадам дьо Ла Валиер, придворна на неговата снаха Анриет Стюарт. После дойде редът на мадам дьо Монтеспан, която дари Луи с цели седем деца. Тези непрекъснати изневери се разиграваха до такава степен публично, че народът вече наричаше Мария Тереза, мадам дьо Ла Валиер и мадам дьо Монтеспан „трите кралици“.
Кралят не познаваше задръжки: бе отдалечил от двора и няколкократно заплашвал със затвор горкия съпруг на мадам дьо Монтеспан, Луи дьо Гондрен, който се осмели да протестира, като облече траур и окичи с големи рога собствената си каляска. Междувременно кралят бе наредил да бъдат построени за любовницата му прекрасни дворци, с разкошни градини и фонтани. През 1674 г. мадам дьо Монтеспан остана почти без съпернички, след като Луиз дьо Ла Валиер се бе оттеглила в манастир. Новата фаворитка пътуваше с два впряга по шест коня, винаги следвани от каруца със запаси и свита от десетки прислужници. Расин, Боало и Ла Фонтен я възпяваха в стихове, а всички придворни считаха за голяма чест да бъдат приети в нейните покои, докато почитта към кралицата се ограничаваше до изискваното от етикета.
Звездата на мадам дьо Монтеспан обаче започна да залязва в мига, в който погледът на краля падна върху Мари Анжелик дьо Фонтанж, красива като ангел и тъпа като гъска. Мари Анжелик не се задоволи с това, че е надминала съперничките си. Тя се затрудняваше да схване ограниченията, които нейното положение й налагаше: настояваше да се появява публично до краля и не поздравяваше никого, дори кралицата, въпреки че някога бе част от свитата й.
Накрая владетелят попадна в мрежата на мадам дьо Ментенон, на която повери и законните си наследници, и множеството извънбрачни деца от трите си любовници. Но изпитанията за Мария Тереза не се изчерпваха с това. Всехристиянският крал всъщност предпочиташе незаконните си деца и ненавиждаше дофина, първородния син, роден от кралицата. Беше го оженил за грозната и тромава Мария Анна Виктория, дъщеря на баварския принц-електор. За Бога! Та хубавите бяха само за Негово Величество!
Тук Девизе замълча.
— А кралицата? — попитах, зашеметен от тази постоянна смяна на жени и обзет от нетърпение да науча реакцията на Мария Тереза.
— Понасяше всичко мълчаливо — отвърна мрачно музикантът. — Какви чувства бушуваха всъщност в душата й — това никой никога няма да разбере.
Прелюбодеянията, униженията, съчувствените подсмихвания на придворните и на народа: с времето Мария Тереза се бе научила да преглъща всичко с усмивка на уста. Кралят й изневеряваше? Тя ставаше все по-милосърдна и въздържана. Кралят показваше пред всички своите завоевания? Тя умножаваше молитвите си и набожността й нарастваше. Кралят ухажваше мадмоазел дьо Теобон или мадмоазел дьо Ла Мот, придворни дами на съпругата му? Мария Тереза раздаваше на всички усмивки, мъдри съвети, топли погледи.
По времето, когато кралицата-майка Ана Австрийска беше все още жива, Мария Тереза дори бе дръзнала да се разсърди на Луи за няколко дни, нещо съвсем незначително в сравнение с получените оскърбления. Независимо от това, трябваше да изминат месеци, преди Луи да благоволи отново да я удостои с поглед, и то само по настояване на кралицата-майка, която бе умувала ден и нощ как да поправи положението. Още тогава Мария Тереза разбра, че трябва да приема всичко, което бракът й носеше — всичко, и най-вече злото. И то без да се надява на нищичко, освен малкото, което нейният съпруг й позволяваше.