Сред необикновените открития обаче се криели страшни опасности. За колонизаторите всъщност било невъзможно да различават безвредните от упойващите растения, билките от отровите, а сред местното население, лечителите от шарлатаните. Селищата гъмжали от шамани, които се кълнели, че благодарение на силата на разни треви и корени, можели да призовават Дявола и да гадаят бъдещето.
— Като астролозите! — извиках, с надеждата да открия някаква връзка със събитията, които се бяха разиграли „При оръженосеца“.
— Съвсем не, тук астрологията няма нищо общо — отвърна Робледа, без да оправдае очакванията ми. — Говоря за много по-опасни неща.
Според магьосниците в действителност всяко растение можело да се използва по два начина: като цяр за някаква болест, или за да бъде видян дявола. И изглежда, че в Индиите се срещали в изобилие най-вече растения, подходяща за втората цел.
За донанакала (стори ми се, че така отец Робледа произнесе екзотичното име), който местните назовавали „чудодейна гъба“, се смятало, че е в състояние да осъществи връзка със Сатаната. Същото подозрение падало върху семената на олиухи и върху един друг вид гъба, наречена „пейоте“. А едно растение на име „пате“ било употребявано от шаманите, за да обслужват лъжовните оракули на ада.
Ето защо Инквизицията решила да предаде на огън полетата, засети със забранените растения, а от време на време и някой и друг шаман. Но полетата били прекалено големи, а шаманите прекалено многобройни.
— Възникваха опасения за ненакърнимостта на християнската доктрина! — проплака Робледа, развявайки листенцето от мамакока под носа ми, сякаш искаше да ме постави нащрек срещу посегателствата на нечестивия.
Заради тези прокълнати растения, продължи той своя разказ, дори покръстените и приели истинната вяра диваци поругавали свещеното име на църковните отци. Някои от тях твърдели, че свети Вартоломей бил отишъл в Америка само и само, за да открие растенията, дарени с чудодейни свойства, и че свети Тома Аквински бил проповядвал даже в Бразилия, и че там намерил дървета, чиито листа били смъртоносна отрова, но той ги изпекъл на огън и ги преобразувал в чудодейно лекарство. Местните, въведени в лоното на нашата вяра, използвали после някакви силни упойващи средства по време на молитва — нещо, разбира се, забранено от нашата църква.
— Някои започнаха дори да проповядват по нови евангелия — каза Робледа с треперещ глас, като ми върна погнусен листенцето, сякаш бе заразено от чума. — В тези богохулни евангелия — продължи той, след като се прекръсти — се казваше, че на Исус Христос, когато пораснал, се наложило да бяга, тъй като дяволите го били обсадили, за да му изтръгнат душата. Мария, като се върнала вкъщи и не заварила там сина си, яхнала едно магаренце и тръгнала да го търси. Съвсем скоро обаче загубила пътя, навлязла в една гора и, поради глада и отчаянието, се почувствала много зле. Исус я видял в това състояние и й се притекъл на помощ: благословил един храст мамакока, който се намирал недалеч. Магаренцето било привлечено от храста и повече не пожелало да се отдели от него; така Мария разбрала, че храстът бил благословен за нея. Сдъвкала няколко листа и, като по чудо, не сетила повече нито глад, нито умора. Продължила пътя си и стигнала до едно село, където няколко жени й предложили храна. Мария отговорила, че не е гладна, и показала благословеното клонче мамакока. Подала го на жените, като казала: „Посейте го, то ще прокара корен и ще даде храст.“ Жените сторили това, което Мария им казала и след няколко дни израснало едно дръвче, отрупано с плодове. От плодовете излезли семената за отглеждането на мамакоката, на която оттогава жените са се посветили.
— Но това е чудовищно — възкликнах аз — да се богохулства така с Мадоната и Нашия Господ, Исус Христос, да се говори, че се били хранели с растенията на шаманите…
— Право казваш, чудовищно е — рече Робледа, докато бършеше потта от челото си — и това не е всичко.
Забранените растителни видове били толкова многобройни, че съвсем скоро колонизаторите (и дори йезуитите, каза Робледа примирено) вече нищо не разбирали. Кой можел да различи на пръв поглед олиухи от донанакал, пейоте от кокоба, пате от кола, йопо от мате, гуарана от мамакока?
— Мамакоката също ли се използвала за молитвата?
— Не, не — отговори той малко смутено, — служеше за съвсем друго.
Листата на този храст с невинен външен вид каза йезуитът, имали необикновеното свойство да пропъждат умората и глада и да карат хората да чувстват прилив на радост и сила. Освен това мамакоката, както бяха установили самите йезуити, облекчавала болката, възвръщала силата на уморените кости, сгрявала крайниците и лекувала раците, започнали да червясват. Освен това (това, било може би най-важно, каза Робледа) благодарение на мамакоката работници, носачи и роби, били в състояние да работят дълги часове, без да се уморяват.