— Като ви слуша човек — добави после Кристофано — ще си каже, че няма нищо хубаво във Версай, а и в който и да било двор.
— Версай, казвате вие, именно Версай, където всеки ден се поругава благородната кръв на праотците! Къде са едновремешните рицари? Ето ги там, всичките наблъскани от Всехристиянския крал и от неговия лихвар Колбер в един-единствен дворец, всички заети да разпиляват приходите си в танци и лов, вместо да защитават земите на славните си предци.
— Но нали така Луи XIV сложи край на заговорите — възрази Кристофано. — Кралят, неговият дядо, умря, намушкан с нож, баща му бе отровен, а самият той като дете бе заплашван от благородниците на Фрондата, вдигнали се на бунт!
— Вярно е. Така обаче си присвои техните богатства. И не разбра, че благородниците, някога разпръснати из цяла Франция, наистина застрашаваха краля, но бяха също така неговата най-добра защита.
— Какво искате да кажете?
— Всеки владетел може да управлява добре своето кралство, само ако има във всяка провинция по един васал. Всехристиянският крал направи обратното: събра цялата аристокрация в едно единствено тяло. А едно тяло има само един врат: когато дойде денят, в който народът ще поиска да му го пререже, един-единствен удар ще бъде достатъчен.
— Стига, моля ви се! Това със сигурност не може да се случи — каза Кристофано разгорещено. — Народът на Париж никога няма да отреже главата на благородниците. А кралят…
Дулчибени продължи, без да слуша своя събеседник:
— Историята — почти изкрещя той, като ме накара да подскоча — не ще има милост към тези чакали с корона, изхранващи се от векове с човешка кръв и детеубийства; злостни потисници на един робски народ, който са изпращали в кланицата всеки път, когато убийствената им ярост е била подбуждана от някаква долна и непристойна страст.
Бе произнесъл всяка сричка разпалено и гневно, с посинели и свити устни и с нос, целия напрашен от многобройните смъркания.
Кристофано реши да не възразява: явно присъствахме на изблика на един помрачен ум. Освен това лекарят вече беше привършил мъчителните си задължения и мълчаливо постави фини платнени кърпи на задника на стария човек, който с дълбока въздишка се строполи изтощен на леглото. И остана така, без късите до коляно панталони, докато излязохме.
Веднага, щом разказах за пространните излияния на Дулчибени, Ато нямаше съмнения:
— Отец Робледа е разбрал правилно: ако той не е янсенист, значи никой не е.
— Защо сте толкова сигурен?
— По две причини. Първо: янсенистите мразят йезуитите. А струва ми се, че речта на Дулчибени срещу йезуитите, която ми предаде преди няколко дни, беше доста ясна. Йезуитите са шпиони, предатели, фаворити на папите и така нататък — обичайната пропаганда срещу ордена на свети Игнаций.
— Искате да кажете, че това е лъжа?
— Напротив: всичко е напълно вярно, но само янсенистите имат куража да го разправят наляво и надясно. А и нашият Дулчибени не се страхува, още повече, че единственият йезуит наоколо е този подлец Робледа.
— А янсенистите?
— Янсенистите казват, че Църквата в началото е била по-чиста, както поточетата в близост до извора. Според тях някои от истините на Евангелието вече не са толкова очевидни, както някога. За да се върнем към Истинната Църква от самото начало, трябва да се подложим на сурови изпитания: покаяние, смирение, лишения; и докато понасяме всичко това, трябва да се оставим в милостивите Божии ръце, отказвайки се завинаги от света и поднасяйки се в жертва на Божествената любов.
— Отец Робледа ми каза, че янсенистите обичат да живеят в самота…
— Точно така. Клонят към аскетизма, към суровите и непорочни нрави: и ти са забелязал как Дулчибени закипява от възмущение всеки път, щом Клоридия го доближи… — подсмихна се абатът. — Напълно естествено е янсенистите да мразят безпределно йезуитите, които от своя страна си позволяват всякаква свобода на мисъл и действие. Знам, че в Неапол има доста голям кръг последователи на Янсений.
— Значи заради това Дулчибени се е установил в този град.
— Възможно е. Жалко, че още от началото, заради някои теологически спорове, които сега няма да ти обяснявам, янсенистите са били обвинени в ерес.
— Да, знам. Дулчибени може да е еретик.