— Остави го сега — това не е важно. Да видим втория повод за размисъл.
— А именно?
— Цялата тази омраза към принцове и властници. Това виждане е, как да кажа, даже прекалено янсенистко. Идеята-фикс за кръвосмешението при кралете, че те се женят за уличници и плодят копелета; и благородниците, които изневеряват на своето възвишено призвание и стават мекушави. Това са теми, които подстрекават към бунт, размирици, въоръжени сблъсъци.
— Е, и?
— Нищо. Струва ми се странно: откъде идват и най-вече къде могат да ни доведат тези думи? За него знаем много, и същевременно много малко.
— Може би подобни идеи имат нещо общо с четирите числа, братята и стопанството.
— Искаш да кажеш загадъчните формули, които ги чухме да си разменят с Тиракорда? Възможно е — ще разберем тази нощ.
Седма нощ
17 срещу 18 септември 1683
От кабинета на Тиракорда се процеждаше трептящата светлина на свещите, докато Дулчибени сядаше и слагаше върху масата една бутилка, пълна с някаква зеленикава течност. Лекарят чукна върху дървото чашките, които предния път, поради счупването на шишенцето, бяха останали празни.
Ато и аз, както предишната нощ, се бяхме притаили в сянката на съседната стая. Проникването в къщата на Тиракорда този път бе по-трудно от предвиденото: една от прислужничките, които живееха в дома на Тиракорда, подрежда дълго кухнята, което ни пречеше да излезем от конюшнята. След като девойката се качи на първия етаж, се забавихме не малко време, додето се убедим, че никой вече не се навърта из стаите. Докато стояхме в очакване, на вратата най-накрая почука Дулчибени; стопанинът на дома го посрещна и заведе в кабинета на първия етаж, където сега ги подслушвахме.
Бяхме пропуснали началото на разговора, а двамата отново се засипваха с неразбираеми изрази. Тиракорда си пийваше кротко от зеленикавата напитка.
— Тогава ще повторя — каза лекарят. — Бяла нива, черен посев, петима сеят, двама ги водят. Ясно е като бял ден.
— Нищо, нищичко не ми идва наум — отдръпна се Дулчибени. В този момент, до мен, Ато подскочи леко, после го видях мълчаливо да ругае.
— Тогава ще ви кажа — каза Тиракорда. — Писмото.
— Писмото?
— Ами да! Бялата нива е хартията, черният посев е мастилото, петимата сеещи са пръстите, а двамата, които ги водят, са очите. Не е лошо, а? Ха-ха-ха-ха-ха! Хааа-ха-ха-ха!
Възрастният лекар отново се отдаде на хрипливия си смях.
— Забележително, да! — отбеляза кратко Дулчибени.
В този миг и аз разбрах: гатанки. Тиракорда и Дулчибени се развличаха с гатанки. Загадъчните фрази, които бяхме чули предишната нощ, със сигурност принадлежаха към същото невинно забавление. Погледнах Ато и прочетох в лицето му разочарование, равно на моето: още един път си бяхме блъскали главите за нищо. Обаче на Дулчибени, като че ли този вид развлечение се услаждаше доста по-малко, отколкото на неговия другар, и той се опита да смени темата, както вече бе сторил по време на предишното ни посещение.
— Браво, Джовани, браво — каза, като отново напълни чашките.
— Но сега кажете ми: как беше днес?
— О, нищо ново. А вие добре ли спахте?
— Доколкото можах — каза Дулчибени с мрачен тон.
— Разбирам, разбирам — рече Тиракорда, като изпи до дъно чашката си и пак я напълни. — Толкова сте неспокоен — продължи лекарят. — Но още не сте ми разказали едно-две нещица. Извинете, че все се връщам към отминалите времена, но защо не поискахте помощ от фамилия Одескалки за търсенето на дъщеря ви?
— Направих го, направих го — отвърна Дулчибени, — казах ви вече. Но те казаха, че нищо не могат да направят. И после…
— Ах, да, после дойде онази грозна история, тоягите, падането… — спомни си Тиракорда.
— Не паднах, Джовани: удариха ме зад врата и ме бутнаха от втория етаж. Спасих се като по чудо — каза малко изнервено Дулчибени, наливайки още веднъж в чашата на своя приятел.
— Да, да, извинете, вашата копринена яка трябваше да ми го припомни, само дето умората… — Тиракорда вече плетеше език.
— Не се извинявайте, Джовани, ами слушайте. Сега е ваш ред. Имам цели три.
Дулчибени разтвори една книжка и с топъл и благ глас започна да чете:
Четенето продължи с други две, три, четири кратки стихотворения, разделени от кратки паузи.