Единственият риск в подобна операция естествено беше неочакваното завръщане на Дулчибени. Но ние разчитахме на бързината на краката си, както и на бавността на застарелия благородник, който между впрочем трябваше да намери време и начин да се измъкне от къщата на Тиракорда.
— Простете, синьор Ато — заговорих го след няколко минути на напрегнато тичане — но какво смятате, че ще намерите в стаята на Дулчибени?
— Какви идиотски въпроси ми задаваш понякога! Намираме се пред една от най-ужасяващите загадки в историята на Франция, а ти ме питаш какво ще намерим! Как бих могъл да знам? Със сигурно нещо повече за бъркотията, в която сме затънали сега: Дулчибени е приятел на Тиракорда, Тиракорда е лекар на папата, папата е враг на Луи XIV, Девизе е ученик на Корбета, Корбета е приятел на Мария Тереза и на Мадмоазел, Луи XIV е враг на Фуке, Кирхер е приятел на Фуке, Фуке е приятел на Дулчибени, Фуке е пътувал с Девизе, Фуке е приятел на абата, който стои пред теб… не ти ли стига?
Ато имаше нужда да се облекчи и изпитваше нужда да говори.
— И после стаята на Дулчибени — продължи той — е била също и стая на Главния интендант. Или случайно си го забравил?
Не ми даде време да отговоря и добави:
— Бедни ми Никола, съдбата ти е да бъдеш претърсван, дори и след смъртта.
— Какво искате да кажете?
— Луи караше да претърсват постоянно и по всякакъв начин килията на Главния интендант през всичките двайсет години на затворничеството му в Пинероло.
— Какво толкова е търсил?
Мелани спря и подхвана натъжен една печална ария от маестро Роси:
Въздъхвайки, Ато си оправи жилетката, отри челото си и оправи червените чорапи.
— Ако само знаех какво търсеше кралят! — отвърна той натъжен. — Но добре ще е да ти обясня още няколко неща, които трябва да знаеш — добави, след като си възвърна спокойствието.
И така, за да запълни пропуските в познанията ми, Ато Мелани ми разказа последната глава от историята на Никола Фуке.
След като процесът приключва и той е осъден на доживотен затвор, на 27 декември 1664 година Фуке напуска завинаги Париж и потегля към крепостта Пинероло сред огромна тълпа, която го изпраща със сълзи на очи. Придружава го мускетарят Д’Артанян. Пинероло се намира в Пиемонт, на границата на кралството. Мнозина се питаха какъв е мотивът за избора на място, толкова отдалечено, но преди всичко така опасно близо до границата с държавицата на Савойския херцог. Кралят се страхуваше от многобройните приятели на Фуке повече, отколкото от бягство, а Пинероло представляваше единствената възможност да го лиши завинаги от тяхната помощ.
За негов надзирател е назначен един мускетар от отряда, който бе придружавал Фуке из многобройните затвори по време на процеса — Бенин Д’Оверн, сеньор дьо Сен-Мар, лично препоръчан от Д’Артанян на краля. Сен-Мар получава осемдесет войници, за да надзирава един-единствен затворник — Фуке. Ще докладва директно на министъра на войната Франсоа-Мишел Льо Телие, маркиз дьо Лувоа.
Затворничеството на Фуке е изключително тежко: забранена му е всякаква връзка с външния свят, устна или писмена. Никакви посещения, от никакъв род и по никакъв повод. Не може да изявява претенции дори и за глътка въздух, в разходка по крепостните стени. Ще може да чете, но само творбите, които кралят му разрешава, и не повече от една книга наведнъж. Най-вече не ще може да пише: когато бъде върната, всяка книга, прочетена от затворника, ще трябва да се разлисти страница по страница от верния Сен-Мар, в случай, че Фуке е отбелязал нещо или пък е подчертал някоя дума. Ще трябва да се внимава в килията да не попада нищо, което той би могъл да използва за писане. Негово Величество ще се натовари с грижата за гардероба, който ще бъде изпращан в Пинероло при всяка смяна на сезона.
В тази забравена от Бога крепост климатът е суров. Фуке не може да се движи; здравето на Главния интендант, лишен от движение, бързо се влошава. Независимо от това му е отказано правото да бъде лекуван от личния си лекар Пеке. Фуке обаче получава билки, за да се лекува сам. Позволена му е също така компанията на двама от неговите прислужници, които поради верността си приели да споделят съдбата на своя господар.
Луи XIV знае колко очарователен може да бъде Фуке. Не може да му откаже утешението на вярата, но препоръчва често да сменят изповедника му, та да не може Фуке да го привлече на своя страна и да го превърне в своя връзка с външния свят.