През 1671 затворниците на специален режим в Пинероло стават двама. Неочаквано в крепостта пристига друг един прочут затворник — граф дьо Лозюн.
— Защото тайно се бе оженил за Мадмоазел, братовчедката на краля — намесих се, след като си спомних предния разказ на абат Мелани.
— Много добре, виждам, че имаш добра памет. И сега историята наистина става интересна.
След като кралят е подложил Фуке на многогодишна изолация, решението да му подари събрат по затворничество изглежда необяснимо. Още по-странно е, че в огромната крепост килията, предназначена за Лозюн, е съседна на тази на Фуке.
За Лозюн можеше да се каже всичко, освен че е някакъв обикновен човечец. В началото бе никому неизвестен, беден гасконски кадет, самохвалко и горделивец, който обаче бе имал късмета да стане симпатичен на краля, още когато Луи бе много млад, и да стане негов другар в забавленията. Макар и второкласен изкусител, беше успял да обсеби Мадмоазел, богатата и грозна четиридесетгодишна братовчедка на краля. Труден затворник е и държи веднага да го покаже. Поведението му е сприхаво, шумно, просташко. Едва пристигнал, подпалва собствената си килия, повреждайки също една от подпорите на стаята на Фуке. После се посвещава на трогателно инсцениране на болести или лудост с ясната цел да намери начин за бягство. Сен-Мар, който е придобил опит на надзирател само с Главния интендант, не успява да укроти Лозюн и, изложен на толкова ярост, кръщава Фуке „ангелчето“.
Съвсем скоро (обаче това ще се разкрие много по-късно) Лозюн успява да се свърже с Фуке посредством една дупка, изкопана в стената.
— Но как е възможно никой да не го е забелязал — възпротивих се недоумяващ, — при цялата тази бдителност, която Фуке е трябвало да търпи всеки ден?
— И аз съм се питал многократно — съгласи се абат Мелани.
Минава още една година. През октомври 1672 Негово Величество разрешава на Фуке и съпругата му да си пишат. Писмата на двамата все пак трябвало първо да бъдат прочетени от краля, който си запазва правото да ги предава или да ги унищожава. Но има още нещо. Без никакво логично обяснение, след още дванайсет месеца, кралят връчва на Фуке някои книги върху най-скорошната политическа ситуация. А малко след това Лувоа изпраща на Сен-Мар едно писмо за Главния интендант, добавяйки, че ако затворникът поиска хартия за писане, за да отговори, тя трябва да му бъда дадена. Така и станало — Главният интендант написал и изпратил на Лувоа два доклада.
— Какво съдържаха те?
— Никой не успя да узнае, макар че в Париж веднага плъзна слух, че двете писма са пристигнали в столицата. Веднага след това обаче се разбра, че Лувоа ги е пратил обратно на Фуке, казвайки, че те не представлявали никакъв интерес за краля.
Необяснимо поведение, отсъди Мелани. Първо, ако един мемоар не служи за нищо, просто се изхвърля; второ, на практика е невъзможно Фуке да не е дал някакъв ценен съвет на краля.
— Може би са поискали още веднъж да го унижат — предположих аз.
— Или може би кралят е искал нещо, което Фуке не му е дал.
И все пак облекченията продължават. През 1674 кралят позволява на съпрузите Фуке да си пишат два пъти в годината, макар че писмата така или иначе минават първо през ръцете му. Здравословното състояние на Фуке продължава да се влошава и кралят се уплашва — не му позволява да излезе от килията, но настоява да бъде прегледан от лекар, пратен от Париж.
От ноември 1677 най-накрая му се дава разрешение да се разхожда по един час на въздух. И в компанията на кого? Ами на Лозюн естествено, и двамата могат дори да си говорят! Обаче при условие, че Сен-Мар слуша думите им и предава на краля всичко в подробности.
Милостивите облекчения от страна на краля се умножават. Фуке вече получава дори броевете на „Меркюр Галан“ и на други вестници. Изглежда, че Луи иска Фуке да бъде осведомен за всичко важно, което се случва във Франция и в Европа. Лувоа препоръчва на Сен-Мар да осведомява затворника най-вече за военните победи на Всехристиянския крал.
През декември 1678 Лувоа съобщава на Сен-Мар намерението си да поддържа свободна писмена кореспонденция с Фуке. Писмата ще бъдат строго запечатвани и тайни, впрочем Сен-Мар ще трябва да се грижи само да пристигат право при получателя.
Само след месец поразеният надзирател получава цяла паметна книга, написана лично от ръката на краля, относно условията на режима, който трябва да се прилага за Фуке и Лозюн. Двамата могат да се срещат и да си разговарят колкото си искат, а също да се разхождат не само по крепостните стени, но и из цялата крепост. Могат да четат каквото си пожелаят и офицерите от гарнизона ще бъдат задължени да им правят компания, ако на затворниците това се харесва. Освен всичко ще могат да поискат и да получат която и да е игра за забавление.