Събудих се след около час. Минах покрай стаята на абат Мелани, за да го попитам дали има нужда от нещо: всъщност при спомена за неговата тъжна песен тази сутрин, ми беше мъчно за него и желаех да не се чувства сам. Но го заварих в добро настроение:
Той измънка приветливо нещо като поздрав. Погледнах го учудено.
— Стори ми си, че чух някакъв, хм, болезнен вик. Изплаши Кристофано, знаеш ли? Беше на вратата с мен, когато те чухме да викаш горе, в кулата на Клоридия…
— О, но нали не бихте предположили, синьор Ато — отдръпнах се почервенял аз — дона Клоридия не…
— Ами, да, разбира се — рече абатът станал внезапно сериозен — русата Клоридия нищо не е направила: „на пламнало в любов сърце“ стига един приканващ поглед, както добре е казал сеньор Луиджи, мой учител.
Отдалечих се обзет от най-черния срам, ненавиждайки Мелани с все сила.
В кухнята намерих Кристофано, блед и обзет от тревога.
— Англичанинът е зле. Много зле — процеди той като ме видя.
— Но всичките грижи, които положихте…
— Никакъв ефект. Истинска загадка. Моите благотворни лекове — безполезни. Разбираш ли? Бедфорд умира. И ние повече няма да излезем от тук. Всички ще загинем. Всички — каза той задъхано, с неестествен глас.
Видях с притеснение, че има големи сенки под очите и че погледът му е празен и изгубен. Говореше насечено, сякаш бе забравил употребата на глаголи.
Здравето на англичанина изобщо не се бе подобрило, пациентът така и не се бе върнал в съзнание. Огледах се наоколо — кухнята беше обърната с главата надолу. Съдове, шишета, горящи мангали, аламбици и купички от най-различни видове затрупваха всяка маса, стол, ъгъл, ниша и свободно пространство, дори и пода. На огъня вряха две котлета и няколко джезвета: с ужас видях унищожени на огъня най-качествените запаси от мас, меса, риби и сушени плодове от килера, зловещо смесени с непознати и смрадливи алхимични отвари. На масата за рязане, на поставката за цедене на прибори, на скрина и върху полиците на отворения шкаф бяха струпани безброй паници с разни видове масла и купчинки от разноцветни прахове. До всяка паничка и купчинка имаше листче, на което пишеше: зедоария, галанга, дълъг пипер, кръгъл пипер, семена от хвойна, корички от кедър и портокал, салвия, босилек, майоран, плодчета от лавър, мента, тинтява, каламент, бъзов лист, червени и бели рози, кубебин, розмарин, мента, канела, ким, ароматни калии, кимион, подъбиче, райско дърво, бял турис, лековито алое, семена от артемизия, кардамон, лаврово масло, каучук, хедерова гума, тамян, карамфил, цинерария, мускатов орех, лютив пипер, бял диктамон, бензоин, пресен жълт восък, чист терпентин и пепел от камина.
Обърнах се към лекаря, за да потърся обяснение, но се спрях: блед и с отнесен поглед, Кристофано се луташе объркано от единия до другия край на стаята, като едновременно извършваше хиляди операции, без да доведе нито една до край.
— Трябва да ми помогнеш. Ще заложим всичко на една карта. Проклетите бубони на Бедфорд не се отвориха. Даже не узряха, гадините. Тогава ние, цък, ще ги срежем и толкоз.
— О, не! — извиках, знаейки добре, че срязването на неузрелите бубони може да доведе до смъртта на чумавия.
— И зле да мине, все ще мре — отряза изкъсо той с необичайна твърдост. — Ето планът ми: първо, болният трябва да повърне. Но стига с кралските ароматни балсами. Нещо по-силно, например моят двуароматен цяр, който помага както за външни, така и за вътрешни болежки. Два драма на гладно и готово. Отпуска тялото. Главата олеква. Започва силно отделяне на слюнка. Това е знак, че пропъжда всичките болести. Recipe! — извика неочаквано Кристофано, та чак подскочих. — Фина захар, счукани перли, мускус шафран, алое, канела и философски камък. Смеси и оформи всичко на малки топчета, които са безпогрешни — чудодейно средство срещу чумата. Разреждат развалените телесни течности, които причиняват бубоните. Успокояват стомаха. И радват сърцето.
Лошо му се пише на Бедфорд, казах си аз. Но от друга страна, какви възможности ни оставаха? Всяка надежда за спасение бе в ръцете на Кристофано и на Господ Бог.
Лекарят, обзет от възбуда, раздаваше постоянни нареждания, без да ми остави време да ги изпълня, и повтаряше механично рецептите, които сигурно бе чел в книгите за медицинска практика.
— Втора точка: живителен еликсир за възстановяване. Имаше голям успех тук, в Рим, по време на чумата през 56-та година. С много свойства: противодейства на много лоши и злокачествени разновидности на болести. По естеството си дълбоко проникващ. Изсушава и успокоява всички места, засегнати от каквато и да е болежка. Предпазва от гниене; лекува катар, кашлица, стягане в гърдите и други подобни. Подобрява и прочиства всеки вид гнилостна язва, облекчава мъките, причинени от студа и т.н.