— Да, хм, да, така де… — разколеба се Кристофано.
— Добре, момче — каза йезуитът бащински — става дума за прочутото растение от татарските земи, което по силата на магнетизма усеща близостта на овце и разцъфтява с необикновени цветове, подобни по форма на овце.
По сходен начин се държали хелиотропичните растения, които следват магнетично пътя на слънцето (както слънчогледа, с помощта на който отец Кирхер създал един изключителен хелиотропичен часовник), и селенотропичните растения, чиито цветове следвали на свой ред движението на луната. Но животните също се поддават на магнетизъм: като оставим настрана добре известните примери с електрическия скат и морския дявол, които привличат и парализират плячката си, животинският магнетизъм е недвусмислено изразен в anguis studipus, огромната американска змия, която живее неподвижна под земята и привлича към себе се жертвите, предимно елени, които напълно спокойно обгръща в своята прегръдка и поглъща, като бавно разлага в устата си месото и даже твърдите им рога. И не е ли магнетична способността, с която антропоморфните риби, наречени също така сирени, привличат във водата нещастните моряци?
— Разбирам — отвърна Кристофано леко объркан, — но ние трябва да лекуваме Бедфорд, а не да го разкъсваме или пленяваме.
— А може би вярвате, че лекарските церове не действат чрез магнетична сила? — попита Робледа съобразително.
— Никога не съм чувал някой да се е излекувал по такъв начин — отбелязах, обзет от съмнения.
— Е, хм, да, естествено терапията се прилага там, където останалите лекове вече са се провалили — защити се Робледа. — Важното е да не се губят от поглед законите на магнетизма. Primum: злото да се цери с всякоя трева, камък, метал, плод или семе, което притежава сходство по цвят, форма, свойства, вид etcetera с разболелия се крайник. Да се вземат под внимание взаимовръзките със звездите: хелиотропични растения за слънчевите типове, лунни растения за мрачните и лунатиците и така нататък. После principium similitudinis, принципът на сходството: бъбречните камъни например трябва да се лекуват с камъчета от свински пикочен мехур, или от други животни, които често живеят в камениста околна среда, като ракообразните и стридите. Също за растенията: синята жлъчка, чиито корени имат възли и израстъци, е прекрасен цяр за хемороиди. Накрая, дори и отровите могат да служат като противоотрови; така медът е чудесен за лечението на ужилване от пчела; крачетата на паяците се използват за превръзки срещу ухапванията на паяк…
— Сега разбирам — излъга Кристофано, — убягва ми обаче с каква магнетична терапия трябва да лекуваме Бедфорд.
— Но то е толкова просто — с музика.
У отец Робледа нямаше никакви съмнения: както Кирхер бе обяснил по изключително ясен начин, изкуството на звуците също се вписваше в законите на Универсалния магнетизъм. Древните знаели, че музикалните тонове са способни чрез магнетизъм да възбудят духа: дорийската тоналност вдъхва успокоение и умереност; лидийската тоналност, подходяща за погребения, разстройва чак до плач и вайкане; мизолидийската предизвиква състрадание, милост и други подобни; еолийската или йонийската води до сън и вцепенение. После, ако човек търка ръба на стъклена чаша с навлажнен пръст, той издава звук, който се разпространява магнетично на всички сходни чаши, като предизвиква хоров резонанс. Но магнетизмът на музиката притежава също така невероятно могъщи изцелителни свойства, които се проявяват в лечението на тарантизма.
— Тарантизъм? — попитах аз, Кристофано най-сетне започна да кима утвърдително.
— В града Таранто, в кралство Неапол — обясни лекарят — се срещат един вид изключително вредни паяци, които са наречени тарантули.
Тяхното ухапване, разказа Кристофано, предизвиквало, меко казано, плашещи реакции: жертвата избухва в неудържим смях, като се върти и се гърчи неуморно. После скача на крака и вдига дясната си ръка нагоре като че вади меч, подобно на гладиатор, който тържествено се готви за бой, и продължава с поредица нелепи жестове, за да се хвърли след това отново на земята, обзета от веселие. После пак си представя с голяма тържественост, че е генерал или пълководец, сетне го обхваща непоносима жажда за вода и има нужда от охлаждане, ако му се даде съд, пълен с вода, завира в него глава, като започва да я тресе енергично, както врабчетата, къпещи се на фонтана. После хуква към някое дърво, изкачва се и виси там понякога и цели дни. Накрая се пуска и пада безсилен на земята, свива се на топка и започва да се вайка, да охка и да удря с юмруци голата земя, подобно на епилептик или лунатик, и започва да се моли да му се стоварят всякакви наказания и злощастия.