— Добре е, много добре — отговори лекарят със задоволство. — Само дето малко го боли, хм, заради рязането на циреите — добави после с нотка на смущение.
— Мислех да приготвя дроздове за вечеря: мислите ли, че ще бъдат добра храна и за Бедфорд?
Лекарят млясна с уста:
— Повече от добра. Месото на дроздовете е с отличен вкус, питателно и хранително, лесно смилаемо и отлично също така за възстановяващите се и за всички ония, които имат затруднения поради слабост. А и сега им е най-хубавото време. Защото зиме идват от планините на Сполето и Терни и са доста тлъсти, тъй като тогава се хранят с тревиста мирта и хвойна. От друга страна, когато са хранени със зрънца от мирта, помагат много против дизентерия. Но ако наистина имаш намерение да ги готвиш — каза той с видимо нетърпение, — добре е да побързаш — приготовлението им изисква време.
Когато слязох на приземния етаж, открих, че останалите наематели вече бяха долу и се забавляваха кой с игри на карти, кой в разговори, кой разхождайки се насам-натам. Сякаш нямаха желание да се върнат в стаите, където всички се бяхме страхували, че ще умрем от заразата.
Посрещна ме с празнична усмивка моята Клоридия:
— Отново сме живи! — извика тя щастлива. — Липсва само Помпео Дулчибени, струва ми се — и ме погледна въпросително.
Мигновено помръкнах — ето че отново се възвръщаше интересът на Клоридия към възрастния благородник.
— Всъщност липсва и абат Мелани — отвърнах сухо, като многозначително й обърнах гръб и се отправих към зимника, за да извадя нужните ми неща.
Вечерята, която последва, бе най-успешната след кравешките вимета и си заслужи — нека ми се прости нескромността — бурни и всеобщи овации. Както вече бях видял да прави моя господар, приготвих дроздовете по начини, вдъхновени от най-чистата и свободна фантазия. Някои панирах и запържих с парченца шунка и сланина, после ги покрих с връхчета от броколи, сготвени в хубава мас и напоени с лимон; други — напълних с нарязани дробчета, зрънца от ягорида, билки, шунка, подправки и сланина. Трети пък изпекох, след като хубаво разпалих огнището, заедно с наденички, лимонови и портокалови резени. Някои сварих в солен бульон, покрити с копър и сърцевина от маруля, залети с яйца, като после ги сервирах обвити в мрежичка или в лозови листа и плодов сок.
Докато готвех тези, изпекох останалите на шиш: слепени или разделени с резени сланина и лаврови листа, залети с хубав зехтин и поръсени с настърган хляб. Накрая имаше и дроздове, приготвени по любимата рецепта на Пелегрино: шпиковани, с парченца сланина и шунка, с карамфил и кралски сос отгоре и после завити в мрежичка или в тиквен лист. Един по-големичък дрозд приготвих варен половината от нужното време и после разрязан на две и изпържен. Сервирах всичко с пържени зеленчуци, полети само с карамел и лимонов сок, без канела.
През последните мигове от готвенето бях ограден от възторжените лица на наемателите, които сами се погрижиха да се обслужат и да си разпределят различните гозби. Клоридия, за голяма изненада, ми поднесе моята порция: беше я наредила в голяма чиния, която не бе пропуснала да украси очарователно с магданоз и лимонови корички. Лицето ми пламна, но тя не ми остави време да кажа каквото и да било и с усмивка се присъедини към останалите на масата.
Междувременно бе слязъл и абат Мелани. Дулчибени още никакъв не се виждаше. Качих се да почукам да вратата на стаята му, за да го попитам дали има апетит. Дори и да имах намерението да измъкна нещо от него, нямаше как да намеря начин. Той каза иззад вратата, че изобщо не сещал нито глад, нито желание да приказва с някого. За да избегна подозренията му, не настоях. Докато се отдалечавах от неговата врата, чук един вече доста познат звук, нещо като бързо и ненадейно шумолене.
Дулчибени отново ровеше в своята табакера.
Девета нощ
19 срещу 20 септември 1683
— Спешническо, опасническо и светулническо — увери ни Угонио с необичайно разтревожен глас.
— Светулническо? Какво значи това? — попита абат Мелани.
— Гфъррррлъбх — обясни Чаконио, като се прекръсти.
— Когато дума за светено делодеяние или пък то макар и реч да иде за един представителствувател църкосветски, или светен или всеважен, задоволявайки задължението за да се науголеми на кръстения радостността, Чаконио трябва да го наизрича поименно с почитаемостта подобаваща му се, признателствуваща му се и послагаща му се.