Когато изгрели звездите, в нощта между 11 и 12 септември, османската войска, строена в боен ред, била чута да отправя своите молитви със силни викове; редиците се виждали ясно поради запалените клади и огньове, които се съревновавали по яркост с двойните светлини на пищните шатри в лагера на неверниците.
Нашите също се бяха молили, и то усърдно: християнските сили бяха несравнимо по-малобройни от тези на неверниците. При Първите отблясъци на зората на 12-ти септември монахът-капуцин Марко Д’Авиано, който умеел да вдъхва смелост и да вдъхновява християнските войски, отслужил литургия с християнските военачалници в един малък манастир на възвишението, наречено Каленберг, което се издига над Виена, на десния бряг на Дунав. Веднага след това нашите войски се строили, еднакво готови да посрещнат победа или смърт.
Десният фланг се водел от Шарл Лотарингски, маркграф Херман и младия Лудвиг Вилхелм, граф Леели и граф Капрара, княз Любомирски със своята всяваща страх тежковъоръжена полска конница, после Мерси и Тафе, бъдещи герои на Унгария. Заедно с десетки други принцове, за бойното си кръщение се готвели все още неизвестният принц Ойген Савойски, който, както и Шарл Лотарингски, бе напуснал Париж, за да избяга от краля-слънце и впоследствие щеше да се покрие със слава, възвръщайки изтока на Европа на християнската кауза. Подготвял своите войски и принцът-електор на Саксония, подпомаган от фелдмаршал фон Голц, и принцът-електор на Бавария с петимата Вителсбах. В центъра на християнския боен ред, до баварците, стоели войските от Франкония и Швабия, до тях били строени войските на принцовете и регентите на Тюрингия, на славните родове Велфен и Холщайн; после носителите на други прочути имена като маркграфът на Байройт, фелдмаршалите и генералите Родолфо Барата, Дюневалд, Щирум, барон фон Дегенфелд, Кароли Палфи и много други героични защитници на каузата Христова. Накрая дясното крило се предвождало от храбрите поляци на крал Ян Собиески и неговите генерали.
Веднага, щом зърнали такова внушително струпване на приятелски сили, злощастните обсадени във Виена веднага дали израз на своята безмерна радост с десетки топовни салюти.
В лагера на Кара Мустафа също забелязали войските, но когато турците решават да реагират, вече било твърде късно: нападателите се спускали надолу по Каленберг. Тогава Великият везир и неговите хора изскочили през глава от шатрите и окопите, като на свой ред се строили в боен ред. В центъра се разположил Кара Мустафа с огромната орда на спахиите, отстрани стоял нечестивият невернически проповедник Вани Ефенди с тяхното свещено бойно знаме, отпред агата със своя строй от кръвожадни еничари. От дясната страна, до Дунава, кръвожадните воеводи на Молдавия и Влашко, везирът Кара Мехмет от Диарбекир и Ибрахим Паша от Буда; на лявото крило — татарският хан и голям брой паши.
Сражението се водило по зелените и полегати възвишения, извън стените на Виена, засадени с лозя. Първият паметен сблъсък се разигра в теснините на Нусберг между лявото християнско крило и еничарите. След продължително разбъркване в челната линия императорските войски и саксонците успяват да пробият и по пладне турците са прогонени от Гринцинг и Хайлигенщадт. Междувременно войниците на Шарл Лотарингски стигат в Дьоблинг и се доближават до турския лагер, докато австрийската конница на граф Капрара и рицарите на Любомирски разбиват молдовците, макар и с цената на тежки загуби, като ги прогонват назад по поречието на Дунава. В същото време крал Ян Собиески пуска напред полската конница. Пътя й разчистват немските и полските пехотинци, които тръгват на лов за еничари от къща в къща, от лозе в лозе, от плевник в плевник и ги преследват безмилостно от Нойштифт до Пьотцлайнсдорф и Дорнбах.
Изтръпват християнските сърца, когато Кара Мустафа се опитва да използва ходовете на врага и за известно време успява да се вреже в пролуките, които се отварят поради мощното им нападение. Но всичко е въпрос на минути; Шарл Лотарингски праща на щурм своите австрийци, като ги повежда по дясната страна: в Дорнбах отрязват пътя за бягство на турците, които се опитвали да се скрият към Дьоблинг. В това време полските конници се спускат неудържимо към Херналс, помитайки всяка съпротива.
В средата, на първа линия, под славно развяващото се сарматско бойно знаме, кралят на Полша язди със соколовото крило на върха на копието, бляскав и несломим, рамо до рамо с принц Яков, едва шестнайсетгодишен и вече герой, ограден от своите конници в рицарски туники великолепно нагиздени с многоцветни мантии, с пера, със скъпоценни камъни. На вика „Иисус и Мария!“ копията на хусарите и тежковъоръжената конница на крал Ян помитат спахиите и решително се насочват към шатрата на Кара Мустафа.