Дълги години моята Клоридия пътувала заедно с тези търговци, а после с още и още, нееднократно купувана и препродавана. Оттам към древния и срамен занаят я деляла само една крачка. Но все пак, с тайно и трудно натрупаните пари си бе откупила свободата: богатият Амстердам със свободните си нрави бил идеалният град за тази мръсна търговия с тела. Накрая обаче желанието да види отново баща си и да го попита защо я е изоставил, бе взело надмощие, така че то я довело до прага на „Оръженосеца“, подпомагана от науката за числата и от потайната сила на горящата пръчка.
Независимо от понесените мъчения и тъжните спомени, които смущаваха съня й, Клоридия се грижи за Дулчибени с постоянство и усърдие. Той, на свой ред, скоро престана да изпитва неприязън към нея. Никога не й зададе въпроси за нейното минало, спестявайки й неудобството от лъжата.
Много скоро след описаните събития Помпео ме помоли да отида и да взема сандъците с книги, които бе оставил в Неапол. Поднесе ми ги в дар, като ми заяви, че с времето съм щял да оценявам все повече тяхната стойност. Благодарение на тези книги и на размишленията, за които те ни дадоха повод, малко по малко езикът на Дулчибени започна да се развързва. С времето той премина от оценки към спомени и от тях — към наставленията. Не само теоретични обаче, но и основани и на личен опит: който е въртял търговия из цяла Европа на служба при могъща фамилия като Одескалки, има много неща за разказване. Така или иначе, между нас оставаше онази несподелена тайна: защо Дулчибени бе посегнал на живота на папата?
Вярвах, че един ден той щеше да ми разкрие загадката. Знаех обаче, че да го питам, при неговия мрачен и упорит нрав, щеше да е напълно безполезно.
Беше есента на 1688 и в Рим газетите разнасяха новините за изключително тъжни и тежки събития. Принцът-еретик Уилям Оранжки бе прекосил със своята флота пролива Ла Манш, акостирайки при един град на английския бряг, наречена Торбей. Неговата войска напредваше, почти без да срещне съпротива, и само за няколко дни Уилям бе узурпирал трона на католическия крал Джеймс Стюарт. Причината бе, че само преди два месеца кралят се бе сдобил с така жадувания наследник от мъжки пол, които щеше да лиши Уилям от всяка надежда да стане крал на Англия. С преврата на Уилям Англия скоро щеше да стане плячка на еретиците протестанти, загубена за вечни времена за католицизма.
Когато го осведомих за тези драматични новости, Помпео Дулчибени не реагира по никакъв начин. Седеше в градината и галеше едно котенце, което седеше в скута му. Изглеждаше спокоен. Ала внезапно го видях да прехапва устни и да прогонва животинчето, веднага след което нанесе силен удар с треперещата си ръка върху масата, която се намираше до него.
— Какво ви става, Помпео? — попитах, скачайки на крака в страха си, че му е станало лошо.
— Успя проклетникът! Накрая успя — изпъшка той, обхванат от безмълвен гняв, впил поглед в хоризонта над главата ми.
Погледнах го въпросително, но не дръзнах да го питам каквото и да е. А Помпео Дулчибени, притвори бавно клепачи и започна да говори.
Всичко бе започнало преди около трийсет години. Тогава, разказа Дулчибени, родът Одескалки се опетнил с най-нечестивото престъпление — да помага на еретиците.
Било към 1660-та. По това време принцът Уилям Оранжки бил още дете. Династията Оранж както винаги страдала от недостиг на средства. Колкото да се създаде някаква представа — майката и бабата на Уилям продали всичките си фамилни бижута.
Европейски политически театър предвещавал за Холадния ужасни войни, които всъщност съвсем скоро щели да избухнат в действителност. Първо срещу Англия, а после срещу Франция. За да се справят, им трябвали пари. И то много.
След една поредица от изключително поверителни преговори, чиито детайли не знаеше дори и самият Дулчибени, династията Оранж се обърнала към рода Одескалки. Те били измежду най-платежоспособните лихвари в Италия и разбира се, не отказали.
Така войните на еретическа Холандия били финансирани от католическата фамилия на кардинал Одескалки, бъдещия папа Инокентий XI.
Естествено цялото прехвърляне на заемите било проведено по изключително внимателен начин. Кардинал Бенедето Одескалки се намирал в Рим; брат му Карло, който ръководел лично фамилните сделки, живеел в Комо. А парите за династията Оранж били изпратени от Венеция посредством двама доверени подставени лихвари, и така по никакъв начин не можело да се достигне до фамилията на Инокентий XI. Освен това, полиците не били на името на династията Оранж, а до тайни посредници: адмирал Жан Ньофвил, финансиста Ян Дойц, търговците Бартолоти, члена на Амстердамския градски съвет Ян Батист Хошпид…