Ато Мелани
Всички обстоятелства от живота на Ато Мелани, съдържащи се в разказа на прислужника, са автентични. Певец-кастрат, дипломат и шпионин, Ато бил на служба първо при Медичите, после при Мазарини и накрая при краля-слънце, но също при Фуке и при неопределен брой кардинали и благороднически родове. Неговата кариера на кастрат била дълга и славна, а певческите му умения действително са възхвалявани — както се хвали той на прислужника — от Жан дьо Ла Фонтен и Франческо Реди. Освен че е цитиран във всички основни музикални справочници, името на Ато се среща в кореспонденцията на Мазарини и в творбите на някои френски мемоаристи.
Описанието, дадено на Ато от прислужника, също е много точно — и по отношение на външен вид, и на характер. За да си даде човек сметка за това, достатъчно е да се спре пред надгробния паметник, издигнат в негова чест от наследниците му в капелата Мелани в църквата „Сан Доменико“ в Пистоя. Обръщайки поглед нагоре, ще срещнете пронизващите очи на абата, ще различите тънките устни и горделивата трапчинка на брадичката. В своите мемоари маркиз дьо Грамон описва младия Ато Мелани като „забавен и съвсем не глупав“. И е достатъчно човек да прочете многобройните писма, разпръснати като disiecta membra (разпилени крайници) из архивите на княжествата в цяла Италия, за да се възхити на неговия забавен, ироничен и сплетнически нрав и на голямата му проницателност.
В неговата кореспонденция се намират много от наставленията, дадени от Ато на прислужника, като се започне с неговото начетено (и спорно) разсъждение, според което е било напълно допустимо един християнски крал да се съюзява с турците.
И пътеводителят на архитектурните чудеса на Рим, който абат Мелани пише в стаята си „При оръженосеца“ между отделните приключения, изглежда изобщо не е измислица. Пътеводителят на Ато е необикновено сходен с един анонимен ръкопис на френски език, публикуван за първи път през 1996 от едно малко римско издателство, озаглавен „Огледало на бароковия Рим“. Анонимният автор на манускрипта бил един начетен и състоятелен абат, добър познавач на политическата обстановка и с позиции в папския двор, женомразец и франкофил. Почти пълен портрет на абат Мелани.
Не само това — авторът на пътеводителя трябва да е пребивавал в Рим между 1678 и 1681, точно като Ато, който всъщност среща Кирхер през 1679.
Както пътеводителя на Ато, и „Огледалото на бароковия Рим“ остава незавършено. Авторът е изоставил произведението, докато е описвал църквата „Сант’Атанасио деи Гречи“. Невероятно, но на същото място Ато Мелани прекъсва попълването на своя пътеводител, осенен от спомена за своята среща с Кирхер. Това случайност ли е?
Ато после наистина е познавал Жан Бюва, писарят, който — както се чете в разказа на прислужника — се грижел в Париж за неговата кореспонденция, имитирайки до съвършенство почерка му. Бюва действително е съществувал: бил е преписвач в Кралската библиотека, много способен дешифратор на пергаменти и отличен калиграф. Работил и за Ато, който го препоръчал — но без резултат на префекта на Библиотеката за увеличаване на заплащането (вж. Memoire-journal de Jean Burnt, в Revue des bibliotheques, окт.-дек. 1900, стр. 235–236).
И все пак историята е отредила по-добра участ на Бюва, отколкото на Ато: докато абат Мелани е потънал в забрава, Бюва играе значителна роля в „Кавалерът Д’Армантал“ на Александър Дюма-баща.
Ато и Фуке
Намерих една кратка биография на Ато (Флорентински държавен архив, Фонд Торди, № 350, к. 62), написана няколко години след смъртта му от неговия племенник Луиджи, от която става ясно, че Ато е бил приятел на Фуке, както се чете и в мемоара на прислужника. Според племенника на Ато главният интендант дори поддържал с абат Мелани постоянна кореспонденция. Но от този сборник с писма, в интерес на истината, не можах да намеря никаква следа.
Какви са били тогава истинските взаимоотношения на Ато с Главния интендант?
Когато Фуке е арестуван, Ато е в Рим. Както припомня и дневникът на прислужника, е избягал от гнева на херцог дьо Ла Мейере, могъщия наследник на Мазарини, който решил, че кастратът прекалено често си вре носа в личните му дела и помолил краля да го прати в изгнание. В Париж обаче се пуска слух за неговата намеса в скандала около Фуке.
От Рим, през пролетта на 1661, Ато пише на Хюг дьо Лион, министър на Луи XIV.
Това е тъжно писмо (което издирих в Архива на Министерството на външните работи в Париж, Correspondence politique, Рим 142, к. 227 и следващи, оригиналът е на френски), в което напрегнатият почерк, несигурният синтаксис и грешките в правописа разкриват цялата му тревога: