Една безмилостна линия, която папата държи да следва дори и в най-драматичните моменти. Както напомня историкът Шарл Герен (Revue des questions historiques, XX-1876, стр. 428), когато Луи XIV и Джеймс Стюарт молят Инокентий XI да спре финансирането на императора и вместо това спешно да изпрати средства на войските на Стюартите, които се сражавали в Ирландия срещу протестантските сили на Уилям Оранжки, папата отвръща с фрази, които чак сега разкриват пълния си смисъл. Обяснява, че водел във Виена „един всевечен кръстоносен поход“, в който е взел, както своите предшественици, „лично участие“. Той е човекът, който предоставя на съюзниците „собствените си галери, собствените си войници и собствените си пари“, и защитава не само целостта на християнска Европа, но и „особените си интереси на светски владетел и италиански принц“.
Заемите на Инокентий XI за Уилям Оранжки
Има право Ато Мелани, когато казва във връзка с процеса срещу Фуке: историята се пише от победителите. И до днес винаги е побеждавала официалната историография. Никой не е могъл (или пожелал) да напише истината за Инокентий XI.
Първи започнали да говорят за заеми, отпуснати от Инокентий XI на Уилям Оранжки някои анонимно списвани вестници, разпространявани от французите още на следващия ден след десанта на протестантския принц в Англия (виж Ж. Орсибал, Louis XIV centre Innocent XI, Париж 1949, стр. 63–64 и 91–92). Освен това, според мемоарите на мадам де Ментьонон папата е изпратил на Уилям парична помощ в размер на 200 000 дуката за нападението над Англия: но това е творба със съмнително авторство. Става дума за слухове, разпръсквани от французите с очевидната цел да охулят папата. Впоследствие клюките били разпространявани от мемоаристи и драскачи, но те не предоставяли никакви доказателства за твърденията си.
Доста по-опасен за светлата памет на Инокентий XI бил Пиер Байл със своя прословут Dictionnaire historique et critique. Байл напомня, че Инокентий произлизал от семейство на банкери и прилага един сатиричен коментар, закачен в Рим под статуята на Паскуино в деня, в който кардинал Одескалки е провъзгласен за папа: Invenerunt hominem in telonio sedentem, сиреч: „избраха (за папа) човек, седнал на масата на лихваря“.
Този път не ставало дума за добре пилотиран слух. Байл, голям интелектуалец от епохата на ранното Просвещение, не може да бъде обвинен в недостойно франкофилско партизанство. Освен това е бил и доста близко по време до фактите, за които говори (неговият Dictionnaire е публикуван през 1697).
Никой историк обаче не се опитал да изясни фактите, да последва следата, предначертана от анонимните вестници и Байл. Така истината за фамилията Одескалки останала в един куп анонимни писания и в стария, забравен речник на един отричан холандски философ и ренегат (Байл преминал от калвинизма към католицизма, за да се върне пак обратно и накрая да отхвърли всяка вяра).
Междувременно общоприетите животоописания на папата шествали, без да срещнат съпротива и Инокентий XI минал в историята. Фактите изглеждали необорими: през 1683 Виена е освободена благодарение на човека, които мобилизирал католическите принцове и изпратил субсидии от Апостолическата камера в Австрия и Полша. Инокетий XI е папата-герой и аскет, който поставя края на непотизма, които заздравява финансите на Църквата, който забранява на жените да се показват на публични места с къси ръкави, който слага точка на безумната лудост на карнавалите, който затваря театрите в Рим — места на морална разруха…
След смъртта му завалява порой от писма от цяла Европа: всеки владетелски двор моли да го провъзгласят за блажен. Още през 1714 започва процеса по беатификацията, благодарение и на настояванията на племенника му Ливио. Изслушани са все още живите свидетели, приложени са документи, възстановени са биографични данни още от детството му.
Но почти веднага се появяват някои пречки, който забавят хода на следствието. Може би са били извадени на бял свят старите френски памфлети и речникът на Байл: злонамерени писания, недоказани и вероятно невъзможни за доказване клевети, които все пак, дори в случая на един чист, праведен и героичен живот като този на Бенедето Одескалки е трябвало да бъдат разследвани. Подозира се също възможна опозиция от страна на Франция, която не гледа с добро око на обявяването на един неин стар и ненавистен враг за блажен. Процесът по беатификацията, вече утежнен от многобройните й грижливо изготвени актове на следствието, следва предначертан път; от стремително течение се превръща в тиня и всичко като че ли засяда на едно място.