— И какво се случи после? — попитах с едва доловим глас, развълнуван и объркан от разказа на абата.
— Минаха няколко седмици и примката бързо се стегна около врата на Главния интендант. Кралят се престори, че му се налага да отиде в Нант, за да накара Бретан да усети тежестта на неговия авторитет и за да наложи някой и друг данък, който бретонците не се престаравали да изплащат на кралската хазна. Главният интендант го последва, без да изпитва особени притеснения, тъй като Нант беше негов роден град и много негови приятели живееха там.
Преди да заминат обаче, го посъветваха да си пази гърба — срещу него се плетял заговор, подшушнаха му най-верните приятели. Главният интендант помоли за аудиенция при краля, пред него разтвори сърцето си: помоли го за прошка, ако хазната е в тежко състояние, но той е бил допреди няколко месеца на разпорежданията на Мазарини и Луи знаеше добре това. Кралят се престори, че го разбира напълно и се отнася с него с най-голямо разбиране, искаше му съвети и за най-дребни неща и следваше, без да му мигне окото, неговите напътствия.
Фуке обаче долови, че нещо не е наред и се разболя: отново започна да страда от непрекъснатите трески, които го бяха навестявали по време на продължителното излагане на студ и влага, когато надзираваше строителните работи във Во. Все по-често не можеше да спи. Някои го виждаха да плаче безмълвно.
Най-накрая замина със свитата на Луи и в края на август пристигна в Нант. Веднага обаче отново бе принуден от треската да легне на легло. Кралят, който се бе настанил в един замък на другия край на града, даже изглеждаше загрижен, накара да го посещават, искаше новини за здравето му. Макар и трудно, Фуке оздравява. Накрая, на 5 септември, рождения ден на владетеля, бе повикан при него в шест часа сутринта. Работи заедно с краля до единадесет и после неочаквано владетелят го задържа допълнително, за да обсъдят някои дела. Докато накрая Фуке напусна замъка, каляската му бе спряна от група мускетари. Един лейтенант, някой си Д’Артанян, му прочита заповедта за арест. Фуке не можа да повярва: „Господине, сигурен ли сте, че аз съм този, когото трябва да арестувате?“. Без да му остави време, Д’Артанян конфискува всички документи, които носел със себе си, дори и тези, които държал в ръце. Запечатват всичко и го качват на конвой от кралски каляски, който го отвежда в замъка Анжер. Тук щеше да остане три месеца.
— И после?
— Това беше само първата крачка по пътя на наказанието. Беше организиран процес, който продължи три години.
— Защо толкова дълго?
— Главният интендант успя да се защити, както никой друг преди. Но накрая трябваше да се предаде. Кралят нареди да го затворят до живот в крепостта Пинероло, отвъд Алпите.
— И там ли умря?
— Оттам се излиза само по желание на краля.
— Значи завистта на краля е погубила Фуке, защото той не понасял неговото великолепие, и приемът…
— Не мога да ти позволя да говориш така — прекъсна ме Мелани. — Младият крал тогава започваше да оглежда държавата, и не с безразлични очи, а с поглед на господар. Тогава разбра, че той е кралят и че е роден, за да бъде такъв. Но вече беше късно да се даде урок на Мазарини, покойният му кръстник и господар на неговите младежки години, който го бе лишавал от всичко. Бе останал обаче Фуке, другото слънце, чиято съдба бе решена.
— Така че кралят си е отмъстил. И освен това не са му харесали златните прибори…
— Никой не може да каже дали кралят е искал да си отмъсти. Той е най-могъщият от всички владетели в Европа. Никой не може да каже дали Негово Всехристиянско Величество е завиждал на Главния интендант на кралските финанси, които всъщност принадлежат на самия владетел и на никой друг.
Замълча отново, но сам разбра, че неговият отговор не беше достатъчен, за да задоволи моето любопитство.