Много венецианци накрая успявали да отплават, но дори и в чужбина скоро бивали откривани, благодарение на мрежата от посланици и консули на венецианската република. Тогава някои дискретни посредници, пратени от Венеция, се опитвали да ги убедят да се върнат, първоначално с хвалебствия и обещания. На онзи, който беше нарушил закона (дори и на убийците) се предлагала амнистия. На тези, които били избягали поради неплатени дългове, се предлагало удължаване на сроковете за плащане.
— И стъкларите връщаха ли се?
— Трябва да кажеш „връщат ли се“, тъй като тази трагедия се повтаря и днес и, мисля, дори именно в тази странноприемница.
Тези, които не приемали настоятелните предложения, изпратени от „La Serenissima“, продължи абатът, ненадейно били оставяни на мира. Повече никакви посещения на посредници, никакви други предложения — това било по-фина форма на тормоз. След известно време започвали заплахите, следенето, разбиването на новите дюкяни, току-що отворени с цената на тежки лишения, на чужда земя.
Някои се предавали, други избягвали отново в чужди страни, носейки със себе си тайните на занаята. Други все още удържали на място, като отказвали да се завърнат в родината. И именно срещу тях се ожесточавали инквизиторите. Писмата им системно се залавяли. Роднините им, останали във Венеция, били заплашвани и им се забранявало да напускат държавата. Жените на майсторите били шпионирани и сурово наказвани, ако дори се доближат до някой кей.
Когато бегълците стигали ръба на отчаянието, им се предлагало завръщане в родината и доживотно заточение на островчето Мурано. За онзи, който не приема, оставало сръчното и подмолно дело на главорезите. Убийството на един непокорен, така смятат инквизиторите, ще послужи за назидание на сто други. Пред острието, което доказва насилствения край, предпочитали отровата.
— Ето защо нашият Бреноци е толкова притеснен — завърши абат Мелани. — Майсторът на перли, стъкларят или майсторът на огледала, който бяга от Венеция, попада в ада. Вижда убийци и предателства навсякъде, спи само с едно око, върви, като постоянно гледа зад гърба си. Бреноци също е опознал насилието и заплахите на инквизиторите.
— А аз така наивно се бях уплашил от това, което Кристофано ми каза за силите на моите перлички! — извиках леко засрамен. — Едва сега разбирам защо Бреноци ме попита, и то с такава ненавист, дали това е достатъчно: с тези три перли искаше да купи моето мълчание за нашия разговор.
— Браво, най-накрая схвана.
— И все пак, не считате ли за странно, че в тази странноприемница има цели двама бегълци? — попитах, загатвайки за едновременното присъствие на Бедфорд и Бреноци.
— Не много. Напоследък има немалко бегълци от Лондон, и още толкова от Венеция. Вероятно твоят господар не е от хората, които лесно се превръщат в шпиони, може би и синьора Луиджа Бонети, която държеше странноприемницата преди него не е била такава. Може би „Оръженосецът“ е известен като „спокойно“ местенце, където, който бяга от сериозни проблеми, може да намери подслон. За места от този род бегълците често си съобщават от уста на уста. Запомни — светът е пълен с хора, които искат да избягат от собственото си минало.
Междувременно бях станал от леглото и, след като взех чантата, изсипах в една купичка сироп за абата, който бе назначен от лекаря. Обясних му накратко за какво става дума и Ато го изпи, без да задава ненужни въпроси. После стана и тананикайки си, започна да подрежда някакви документи на масата:
Бях любопитен как така Ато успяваше да открие от собствения си певчески репертоар най-подходящата за всяка ситуация ариета. Сигурно хранеше топли чувства, помислих аз, към паметта на своя римски учител — seigneur Луиджи, както го наричаше той.
— Значи бедният Бреноци е много разтревожен — подхвана отново абат Мелани. — И може би рано или късно пак ще ти поиска помощ. Между другото, момче, имаш капка масло на главата.
Почисти малката пръска на челото ми с върха на пръста си и небрежно го облиза.