— А продавачът?
— Продавачът отговорил: „разбира се, всъщност това е черепът на Кромуел като дете!“. Този череп, увериха ме, все пак бил продаден, и то доста скъпо. Представи си дали Угонио и Чаконио нямаше да успеят да пробутат тяхното парче от Библията с кръвта на свети Калист.
— Няма ли да им върнем листчето, синьор Ато?
— Засега не — ще си го задържим — каза той, повишавайки глас, като се обърна към корписантарите — и ще го върнем само, ако ни направят някоя и друга услуга.
И им обясни от какво имахме нужда.
— Гфрррлъъбх — съгласи се накрая Чаконио.
След като бяха дадени напътствия на корписантарите и те се стопиха в мрака, Ато Мелани реши, че е дошъл моментът да се върнем „При оръженосеца“.
При това положение го попитах дали не намира за доста необичайно намирането на една страница от Библията, оцапана с кръв в тези подземия.
— Този лист, според мен, го е изгубил крадецът на твоите перлички — отвърна той кратко.
— Как можете да сте толкова сигурен?
— Не съм казал, че съм сигурен. Но помисли си: по всичко личи, че листът е нов. Кървавото петно (ако става дума за кръв, а по мое мнение е така) не изглежда старо — прекалено е наситено. Чаконио го е намерил, ако каза, пардон, ако оригна истината, веднага след срещата с непознатия в галерията, където изчезна крадецът. Изглежда ми достатъчно, нали така? И като говорим за Библии, какво ти идва наум?
— Отец Робледа.
— Точно така, Библия — равно на расо.
— Убягва ми обаче смисълът на някои подробности — противопоставих се аз.
— Които са?
— …_ut primum_ (… ва първа) е това, което остава от Caput primum (Глава първа). Докато Malachi (Малахи…) със сигурност е оставащото от Malachiae (Малахия в род.падеж, т.е. от Малахия). Това ме кара да мисля, че под петното някога се е намирала думата prophetia (пророчество). Следователно си имаме работа с главата от Библията, отнасяща се до пророк Малахия — отбелязах, защото помнех ясно нещата, които ми бяха преподавали в почти монашеското ми детство. — Не си обяснявам обаче nda от първия ред горе. Имате ли някаква идея, синьор Ато? Аз не.
Абат Мелани вдигна рамене:
— Не мога да твърдя, че познавам Библията.
Стори ми се странно, че такова признание за неосведоменост по библейските въпроси излиза от устата на един абат. И като се позамислих, също и твърдението му „Библия — равно на расо“ звучеше необичайно лекомислено. Какъв абат беше той?
Междувременно отново влизахме в галерията и Мелани беше подхванал пак своите разсъждения:
— Всеки може да притежава Библия, още повече, че и в самата странноприемница има поне една, нали?
— Разбира се, ако трябва да сме точни, дори две, но аз добре ги познавам и знам, че листчето, което държите в ръка, не може да е от тях.
— Добре. Но ще се съгласиш с мен, че може да е от Библията на който и да е от наемателите в „Оръженосеца“, които може съвсем спокойно да са донесли свой екземпляр от Светото Писание. Жалко, че скъсването е отнесло точно украсената главна буква, която със сигурност се е намирала в началото на главата на Малахия и която щеше да ни помогне да открием произхода на нашето веществено доказателство.
Не бях съгласен с него — имаше и други странности в този лист — и му ги показах:
— Виждали ли сте някога страница от Библията, отпечатана само от едната страна, подобно на тази?
— Може да е свършила главата.
— Но как, като току-що е започнала!
— Вероятно пророчеството на Малахия е прекалено кратко. Не можем да знаем — последните редове също са откъснати. Или може би е някакъв начин на печат. Или пък грешка, кой знае. Така или иначе, Угонио и Чаконио също ще ни помогнат — прекалено са уплашени да не би да не си получат обратно хартийката.
— Като стана дума за плашене, не знаех, че имате пистолет — казах, спомняйки си за оръжието, с което бе заплашил двамата корписантари.
— И аз изобщо не знаех, че имам — отвърна, като ме погледна косо с развеселено изражение, и извади от джоба си пръчката от лъскаво дърво с метал в края, чиято дръжка изчезна необяснимо в ръката на Мелани, когато беше размахал оръжието.
— Лула! — извиках. — Но как така Угонио и Чаконио не се усетиха?
— Светлината беше доста слаба и изражението ми прекалено заплашително. А може би двамата корписантари не са имали желание да проверят какво зло бих могъл да им сторя.