Смитфийлд беше специално почистен за турнира и наоколо не се виждаха дори обичайните купчини с изпражнения. В единия край на отделеното за случая пространство беше устроена кралска ложа, в която бяха поставени множество редове дървени седалки, всичките покрити с пурпурен или златист плат. В средата, над мястото, където щяха да седнат самият крал и приближените му, беше опъната грамадна тента. Знамената на Джон Гонт, украсени с пъстроцветния герб на Ланкастър, лениво се поклащаха на вятъра. Церемониалмайстори от кралското домакинство с ярки наметки, вдигнали високо белите си жезли, упътиха Кранстън и останалите до отредените им места.
Пейките наоколо бързо се изпълваха с кискащи се дами в копринени рокли, които кокетно се усмихваха на оглеждащите ги млади мъже. Но натруфените кавалери с дълги, къдрави коси се държаха доста невъзпитано и дори грубо. Вярно, че Кранстън си беше подпийнал, но някои от тези младежи съвсем се бяха наквасили. Ателстан игнорира похотливите им погледи, насочени към Бенедикта, опитвайки се да потисне искриците ревност, които пламнаха в сърцето му.
Щом се настаниха, монахът се огледа наоколо. Арената — обширно пространство, покрито с трева — беше разделена на две с помощта на огромна преграда, облицована с черно-бяло платнище. В края на тази преграда пък бяха разположени шатрите на претендентите — една златна, една червена, една синя и една алена. Рицарите, които щяха да се състезават помежду си, вече пристигаха и около всяка от шатрите се суетяха пажове и оръженосци. Брони проблясваха на слънцето, знамена с гербовете на благородните фамилии се развяваха на лекия летен бриз. В следващия момент изреваха тромпети и врявата тутакси стихна, а птиците, накацали по дърветата около Смитфийлд, се вдигнаха на гневни ята. Кралят и свитата му вече бяха тук.
Кранстън им показа Джон Гонт, херцога на Ланкастър — мъж с жестоко лице, руса коса и кожа, потъмняла от походите му в Кастилия. От двете страни на херцога се бяха наредили братята му и неколцина млади лордове. В средата на тази групичка стоеше малко момче с бяло като сняг лице и буйна златиста коса, прибрана под сребърна диадема, а Джон Гонт бе положил ръка върху рамото му. Сър Джон смушка Ателстан и отново му посочи нанякъде. Монахът погледна в указаната посока и забеляза, че непосредствено до кралската свита са се настанили съдия Фортескю, облечен в алена мантия, поръбена с чисто бяла агнешка вълна, сър Ричард, лейди Изабела, отец Криспин, мастър Бъкингам, лейди Ерменгилда и някои други членове на домакинството на Спрингал. Ателстан беше сигурен, че всички те гледат към него, но после оглушителният рев на тромпетите отекна отново и Гонт вдигна ръка, за да приеме аплодисментите на тълпата. Групичката млади царедворци изръкопляскаха, но лондончани запазиха тишина, при което монахът си спомни думите на Кранстън, че скъпите вкусове на двора, съчетани с пораженията, претърпени по френските бойни полета, били създали на регента и приближените му изключително лоша репутация.
— Ето ги и нашите заподозрени! — прошепна коронерът, но гласът му се разнесе надалеч.
Ателстан погледна към Бенедикта и сърцето му се сви. Вдовицата се беше извърнала леко встрани и в момента се взираше в някакъв млад кавалер с мургаво лице и бляскави одежди от червена и бяла коприна, който се беше отпуснал на мястото си и като че ли не виждаше никого другиго освен хубавата придружителка на монаха. Макар да изглеждаше пиян, Кранстън забеляза наскърбения поглед на секретаря си, така че се наведе към него и го потупа по ръката.
— Турнирът скоро ще започне, братко — рече той. — Гледай внимателно. Току-виж си научил нещо за сраженията.
Последва още едно пронизително изсвирване на тромпети, след което знамената бяха спуснати и иззад шатрите се зададе цяла процесия, предвождана от пажове с подплатени жакети, разноцветни тесни панталони и натруфени шапки с пера. В ръцете на пажовете имаше огромни картини, на които бяха изобразени най-различни класически и библейски сцени — битката на Херкулес с лернейската хидра, убийството на Хектор, обсадата на Троя, Самсон сред филистимляните и влизането на змията в рая. Подобни картини винаги се появяваха в началото на турнирите. След тях вървяха музиканти с барабани, флейти и виоли, оръженосци, още пажове със знамената на рицарите и накрая — самите рицари, все още без брони, които приемаха шумните овации на тълпата.