— Е, братко, държиш ни в ръцете си — въздъхна Гонт. Но те предупреждавам, че няма да търпя разни номера! — той се закани с пръст. — Тук съм, за да науча истината!
Глава десета
Ателстан посочи към вратата на стаята.
— Милорд Гонт, представете си, че зад тази врата спи някой скъп на сърцето ви човек.
Херцогът му хвърли убийствен поглед.
— Вратата е заключена, но вие трябва да събудите спящия в стаята. Как ще постъпите?
— Лесен въпрос! Първо ще се опитам да отворя вратата, а после ще започна да тропам и да крещя!
— Благодаря ви, ваша светлост. Лейди Ерменгилда, в онази съдбовна сутрин вие сте чули отец Криспин да се качва на втория етаж, за да събуди сър Томас. Кажете ми — какво точно се случи?
Старицата се беше досетила накъде бие Ателстан и лицето й донякъде беше изгубило арогантността си. Тя присви очи.
— Чух отец Криспин да се качва по стълбите и да натиска дръжката на вратата. След това стъпките му се отдалечиха. Впоследствие разбрах, че е отишъл да потърси сър Ричард.
— Е, отче, как ще ни обясните тази си постъпка? — попита монахът. — Качили сте се на втория етаж, за да събудите господаря си, натиснали сте дръжката на вратата, но след като не сте успели да отворите, сте отишли да извикате сър Ричард. Защо не направихте опит сам да събудите сър Томас? След като не сте могли да влезете в стаята и не сте чули отвътре нито звук, защо не потропахте по вратата и не извикахте името на господаря си, а веднага отидохте да събудите брат му?
— Защото в онзи момент това ми се стори най-доброто, което бих могъл да сторя.
— Но в него няма никаква логика! — възрази Ателстан. — Най-добре би било да потропате по вратата и да извикате името на сър Томас. Вие обаче не сте постъпили така. Сякаш сте знаели, че нещо не е наред.
Капеланът преглътна тежко, но погледът му остана спокоен.
— Какво намеквате, братко?
— В момента — нищо. Но нека продължим нататък. Значи сър Ричард се качва на втория етаж заедно с още някои членове на домакинството и вратата бива разбита. Какво открихте в стаята?
— Господаря ми, сър Томас Спрингал, проснат мъртъв върху леглото си — отвърна капеланът.
— Какво се случи после? Опишете ми подробно.
— Приближих се до тялото, за да го огледам.
— Не е вярно! — хвърли се напред сър Ричард. — Аз огледах тялото! Ти влезе в стаята с мен, но аз огледах тялото!
— А какво направихте вие, отче? — продължи Ателстан.
— Ами нищо, просто си стоях там.
— Не, направили сте нещо друго.
— А, да. Вдигнах винената чаша и я подуших. После я отнесох до прозореца, за да я огледам по-добре, тъй като миризмата ми се беше сторила странна.
— И отивайки до прозореца, сте минали покрай масичката за шах, нали? Какво направихте после?
— Обявих, че виното е било отровено. Останалото ви е известно.
— А как бяхте облечен?
— Нали ви казах. Преди това бях излизал навън.
— Тоест носели сте ръкавици, така ли? А плащ?
— Да, да, носех.
— А сега нека аз ви кажа нещо, отче — рече Ателстан. — Ръкавиците неслучайно са били на ръцете ви. Носели сте ги с цел. Сър Томас вече е бил мъртъв, когато сте се качили в стаята му. Вие сте нагласили нещата така. Виното не е било отровено. Вие сте сипали отровата в чашата, когато сте я отнесли до прозореца. Докато сте минавали покрай масичката за шах пък, сте взели оттам една фигурка — офицер, който е бил обилно намазан с отрова.
Лицето на отец Криспин побеля като сняг. Неспособен да отвърне на обвиненията на монаха, той само поклати глава.
— Ето какво се е случило — продължи Ателстан. — Следобеда преди пиршеството вие сте предизвикали господаря си на партия шах. Вложили сте целия си майсторлък и сте успели да го притиснете. Прекъснали сте играта точно преди вечерята. Знаели сте, че сър Томас не обича да губи — вие сам ни го казахте — и че ще продължи да премисля ходовете, така че когато подновите играта, да се опита да се измъкне от капана, който сте му заложили. И така, докато останалите са слизали към салона, вие сте се качили в стаята на сър Томас, избрали сте една шахматна фигурка и обилно сте я намазали с отрова. Малко по-късно Брамптън е занесъл чашата с вино.