Игуменът дойде на посещение при Ателстан, появявайки се внезапно като крадец в нощта. Първоначално той беше отишъл при Кранстън, за да го попита как се справя монахът, но вместо да му отговори, добрият коронер беше решил да го доведе направо в Съдърк. Разбира се, за да го предупреди за скорошното пристигане на игумена, сър Джон беше изпратил при Ателстан Уолт, сина на палача Лайънъл. И така, монахът набързо хвана на работа неколцина енориаши, което не беше кой знае колко сложна задача, като се има предвид, че те непрекъснато се мотаеха покрай стълбите на църквата, заети с греховните си дейности.
Проститутката Сесили измете и изми покрития вход, а Уоткин се постара да почисти поне част от мръсотията в нефа и освен това напълни съдовете за светена вода, от които децата обичаха да пият. Ателстан тъкмо беше приключил една проповед, в която се казваше, че всички мъже и жени били Божии цветя, независимо че някои били рози, а други — диви зюмбюли. По този начин монахът се беше надявал да убеди енориашите си, че Господ обича различията им и че една градина, пълна с рози, може да е както много приятна, така и много скучна. Изобщо проповедта не беше никак лесна, пък и допълнително се усложняваше от факта, че Бенедикта през цялото време стоя коленичила в краката на Ателстан, вперила в него прекрасните си очи. Ако не бяха бръчиците от смях покрай устата й, вдовицата щеше да изглежда досущ като света Агата, помисли си той.
Най-после игуменът пристигна заедно с цялата си свита. Кранстън беше абсолютно трезвен и седеше върху коня си като някой мъдър съдия. Енориашите на Ателстан се скупчиха около новодошлите. Орм, един от многото синове на Уоткин, си мислеше, че игуменът е папата, но после проститутката Сесили заяви, че бил епископът. И така, Ателстан разгони тълпата и въведе гостите си в църквата, оставяйки Крим и Дайк да пазят конете. Хората на игумена явно намираха обстановката за много забавна, така че не мина много време, преди църковният иконом да се разсмее на жалките опити на Ателстан да превърне това окаяно място в Божи дом. „Но пък кого ли го е грижа за мнението му?“ — рече си монахът. Може би някой трябваше да напомни на този високомерен духовник, че в крайна сметка всичко е започнало в едни прости ясли във Витлеем. Е, поне игуменът се държа мило. Той седна срещу Ателстан на една от двете църковни пейки и внимателно го разпита с какво се е занимавал през последните няколко месеца. Кранстън се разположи до него и впери поглед в тавана. Игуменът изслуша монаха, след което взе ръката му в своята.
— Братко Ателстан — рече той, — ако желаеш, вече можеш да се върнеш в манастира. Покаянието ти приключи — той се обърна към коронера. — Ти какво мислиш, сър Джон?
Кранстън се усмихна и вдигна рамене.
— Мисля, че повече го бива за свещеник, отколкото за мой секретар! — пошегува се той. — Да, най-добре е да се върне в манастира.
Сър Джон избегна погледа на Ателстан.
И така, игуменът кимна, изправи се и потупа монаха по рамото.
— Трябва да отида на още едно място — рече той. — Сър Джон беше така добър и предложи да ме придружи. Няма да ходим далеч, така че до час ще се върнем. Междувременно ти си помисли и подготви отговора си.
След тези думи игуменът излезе от църквата, а черно-бялото му расо се развя зад гърба му. Кранстън се заклатушка след него и дори не погледна назад. Миг по-късно Ателстан го чу да крещи на проститутката Сесили, че колкото и хубав задник да има, пак трябва да слезе от седлото му! Хората на игумена, които и без това бързаха да си тръгнат, нямаха нужда от повторна покана. Когато тропотът от копитата на конете им заглъхна, монахът нареди на Уоткин да пази на вратата и да не го безпокои.
— Напускаш ли ни, отче? — попита мъжът разтревожено.
Ателстан не можа да му даде отговор. Вместо това затвори вратата, залости я и отиде да седне на стъпалата към олтара. Как трябваше да постъпи? От една страна, му беше приятно, че игуменът е дошъл да си го прибере, но от друга, какво щеше да стане с енориашите му? Най-малкият син на Уоткин, Едмънд, беше умно момче и ако получеше подходящо образование, като нищо можеше да стане чиновник. А какво щеше да прави проститутката Сесили, ако не беше той да й плаща, за да чисти църквата? Ами Бенедикта? Монахът затвори очи и се опита да прогони лика на вдовицата от мислите си. После се помоли за някакъв знак. Добрият Господ трябваше да го напъти, нали? Когато отвори очи, Ателстан забеляза свещта, която Бенедикта винаги палеше пред статуята на Девата. Той се приближи до нея и се взря в основата й. Едва тогава забеляза цветето — малка бяла роза, и разбра, че е получил отговора на въпроса си.