Пейтън спря и се загледа мрачно в трупа, но това беше само за секунда. След това прехвърли и последната от Камбаните в предварително приготвените калъфи, свали скафандъра си, включи първо полето за антигравитация, след това микробатериите и с около милион или два по-богат, отколкото беше две седмици по-рано, той потегли обратно към Земята.
На 29 август корабът на Пейтън се спусна тихо, като задната му част беше насочена надолу, към онова място в Уайоминг, от което бе излетял на 10 август. Вниманието, с което Пейтън бе избирал мястото, си заслужаваше. Въздухомобилът му все още беше там, скрит в заслона на образуваните наоколо хълмчета от неравната скалиста местност.
Той премести Пеещите камбани, този път в калъфите им, в най-дълбокия процеп на близките скали и ги покри небрежно със земя. Той се върна още веднъж на кораба, за да включи управлението и да направи последните приготовления. След това излезе и две минути по-късно корабът излетя на автопилот.
Бързо и тихо корабът се издигаше все по-нагоре и по-нагоре, отклонявайки се постепенно на запад, тъй като Земята под него се въртеше. Пейтън гледаше, засенчил тесните си очи и в далечината, докъдето стигаше погледа, се появи слаб блясък и на негово място на синьото небе се образува малко облаче.
Устните на Пейтън се разтеглиха в усмивка. Правилно бе преценил. Кадмиевият спирачен лост стоеше безпомощно отпуснат и микробатериите бяха преминали системоподдържащото защитно ниво и корабът бе изчезнал в последвалия ядрен взрив.
Двадесет минути по-късно той вече беше в своето имение. Беше уморен и под влиянието на земното притегляне го боляха мускулите. Спа дълбоко.
Дванадесет часа по-късно, още на разсъмване, полицията дойде.
Мъжът, който отвори вратата, постави кръстосаните си ръце на стомаха и поздрави като наклони два-три пъти ухилената си глава. Мъжът, който влезе, Х. Сетън Дейвънпорт от Земното бюро за разследване, огледа наоколо неспокойно.
Стаята, в която влезе, беше голяма и неосветена, с изключение на ярката лампа над странната комбинация между кресло и работна маса.
Редици филмирани книги покриваха стените. Висящи галактически карти заемаха единия ъгъл на стаята, а галактически обекти блестяха меко от стойката в другия ъгъл.
— Вие ли сте доктор Вендел Ърт? — попита Дейвънпорт с тон, който показваше, че му е трудно да повярва на това.
Дейвънпорт беше нисък и набит мъж с черна коса, със слаб и издаден напред нос и с белег на едната буза под формата на звезда, който завинаги щеше да показва мястото, където някога невроничен камшик се бе приближил на прекалено малко разстояние.
— Да, аз съм — отговори доктор Ърт с тънък глас. — А вие трябва да сте инспектор Дейвънпорт.
Инспекторът показа документите си за самоличност и каза:
— Университетът ви препоръча като учен по извънземните светове.
— Това казахте и по телефона преди половин час — съгласи се Ърт. Лицето му беше месесто, носът — чип и пред доста изпъкналите му очи имаше дебели очила.
— Ще пристъпя директно към въпроса, доктор Ърт. Предполагам, че сте посещавали Луната…
Доктор Ърт, който беше изнесъл бутилка с яркочервена течност и две чаши, малко мътни от прахоляка, иззад разпиляна купчина филмирани книги, каза изненадващо рязко:
— Никога не съм посещавал Луната, инспекторе. И никога не съм възнамерявал да я посетя! Пътуването в Космоса е глупост. Не вярвам в него. — След това, вече с по-мек тон добави. — Седнете, господине, седнете. Ето ви едно питие.
Инспектор Дейвънпорт направи каквото му беше казано.
— Но вие сте…
— Учен по извънземните светове. Да. Интересувам се от другите светове, но това не означава, че трябва да отида там. За бога, не трябва да пътувам във времето, за да се наричам историк, нали? — Той седна и широка усмивка се появи на лицето му още веднъж, когато каза:
— А сега ми кажете защо сте дошъл.
— Дошъл съм — каза инспекторът намръщено, — за да се консултирам с вас но един случай на убийство.
— Убийство? Какво общо имам аз с убийствата?
— Това убийство, доктор Ърт, е било извършено на Луната.
— Изумително.
— Повече от изумително. Това е нечувано, доктор Ърт. През последните петдесет години, откакто е установена Лунната власт, са се взривявали кораби и скафандри са се пръскали. Мъже са се сварявали до смърт от слънчевата страна на планетата, замръзвали са от тъмната страна и са се задушавали от двете страни. Имало е дори смърт, причинена от падане, което, имайки предвид лунната гравитация, е много трудно да се постигне. Но през всичкото това време нито един мъж не е умирал на Луната като резултат на умишления акт на насилие от друг човек — до сега.