— Кога точно е извършено убийството? — попита Ърт, внезапно преминавайки към бърз кръстосан разпит.
— На двадесет и седми август.
— А кога е направен арестът?
— Вчера, тридесети август.
— Тогава, ако Пейтън е убиецът, той би имал достатъчно време, за да се върне на Земята.
— Може би. Може би — Дейвънпорт продължи, процеждайки през зъби: — Ако бях отишъл един ден по-рано… Ако бях открил къщата му празна…
— Колко време, общо взето, предполагате, че двамата, убиецът и убитият, са прекарали на Луната?
— Съдейки по площта, покрита със стъпки, няколко дни. Най-малко седмица.
— Открито ли е местонахождението на кораба, който са използвали?
— Не, и вероятно никога няма да се открие. Преди около десет часа университетът в Денвър е докладвал за покачване на радиоактивността, започнало онзи ден в четири часа следобед, което продължило няколко часа. Не е трудно, доктор Ърт, да нагласиш управлението на кораба така, че да излети без екипаж и да се взриви на височина осемдесет километра с изтощени микробатерии.
— Ако аз бях Пейтън — каза замислено доктор Ърт — бих убил мъжа на борда на кораба и след това бих взривил трупа и самолета заедно.
— Не познавате Пейтън — каза Дейвънпорт строго. — Той се наслаждава на победите си над закона. Цени ги. Това, че е оставил трупа на Луната е неговото предизвикателство към нас.
— Разбирам — доктор Ърт разтриваше стомаха си с кръгови движения. — Но има една възможност.
— Да докажете, че той е бил на Луната?
— Да ви дам преценката си на специалист.
— Сега?
— Колкото по-скоро, толкова по-добре. Ако, разбира се, имам възможност да разговарям с господин Пейтън.
— Това може да бъде уредено. Отвън ме чака антигравитационен самолет. Ще пристигнем във Вашингтон за двадесет минути.
Израз на истинска тревога премина по пълничкото лице на учения. Той се изправи на крака и се отдалечи от агента на ЗБР към най-тъмния ъгъл на разхвърляната стая.
— Не.
— Какво има, доктор Ърт?
— Няма да летя с антигравитационен самолет. Нямам вяра в тях.
Дейвънпорт гледаше смутено доктор Ърт. Той запелтечи.
— Бихте ли предпочели еднорелсовия път?
Ученият го стрелна с очи.
— Не се доверявам на никакви превозни средства. Не вярвам в тях. Освен в ходенето. Нямам нищо против ходенето — изведнъж той стана нетърпелив. — Не бихте ли могли да доведете господин Пейтън някъде в този град, някъде, докъдето мога да стигна пеша? Може би в сградата на общината? Аз често се разхождам дотам.
Дейвънпорт огледа безпомощно стаята. Той погледна безбройните научни издания за светлинните години. През отворената врата можеше да види съседната стая, с множеството следи от други светове. Той погледна доктор Ърт, пребледнял от мисълта за придвижване, с помощта на антигравитацията и сви рамене.
— Ще доведа Пейтън тук. Точно в тази стая. Това задоволява ли ви?
Ученият въздъхна дълбоко.
— Абсолютно.
— Надявам се, че ще успеете да постигнете желания резултат, доктор Ърт.
— Ще направя каквото мога, господин Дейвънпорт.
Луис Пейтън наблюдаваше с отвращение заобикалящата го обстановка и с презрение дебелия мъж, който поклати глава за поздрав. Той погледна стола, който му бе предложен и го избърса с ръка преди да седне. Дейвънпорт седна до него, като не прибра бластера си.
Дебелият мъж се усмихваше докато сядаше и галеше кръглия си стомах, като че току-що беше привършил с обилното ядене и се канеше да осведоми света за това.
— Добър вечер, господин Пейтън — каза той. — Аз съм доктор Вендел Ърт, учен по извънземните светове.
Пейтън отново го погледна.
— Какво искате от мен?
— Искам да разбера дали сте бил на Луната по някое време на месец август.
— Не съм.
— Все още няма човек, който да ви е видял на Земята в дните между първи и тридесети август.
— Живеех така, както обикновено живея през август. Никой не може да ме види през този месец. Нека той да ви каже — и кимна с глава по посока на Дейвънпорт.
Доктор Ърт се усмихна.
— Колко хубаво би било, ако можехме да проверим това. Ако само имаше някакъв практически начин да различим Луната от Земята. Например, ако можехме да изследваме праха по косата ви и да кажем: „Аха, лунен прах.“ Но за съжаление не можем. Лунният прах е същият като земния. Дори и да не беше, нямаше да го намерим но косата ви освен ако не сте се разхождал по лунната повърхност без скафандър, което е малко вероятно.
Пейтън слушаше с безразличие.
Доктор Ърт продължи, усмихвайки се благосклонно и вдигайки ръка, за да намести очилата, закрепили се едва-едва на върха на носа му.