— Или убийцата — измърмори младшата дознателка.
— Или ги е прибрал — каза Освил.
— Мм.
Пен се загледа в раните.
— Или е стрелял отблизо, или е имал лък с наистина тежък опън. Ако е второто, значи вероятно е бил мъж. Колкото до първото… не мисля, че е стрелял отблизо. — И кимна на дознателката в знак на извинение.
— И защо не? — попита Освил, не скептично, а напрегнато.
— Сещам се за една причина да убиеш магьосник — каза Пен и се изкашля. — За да откраднеш демона му.
Инглис завъртя рязко глава да го погледне.
— Хората сериозно ли правят това?
— Да — въздъхна Пен.
— С Велик звяр това не би могло да стане!
— Значи шаманите са късметлии. Но за да открадне демона, убиецът трябва да бъде възможно най-близо до жертвата си, иначе няма гаранция къде ще прескочи демонът при смъртта ѝ. Логично би било да предпочете нож, а не лък. Щом е избрал лък, значи е искал да бъде възможно най-далече. Кажи-речи единственият начин да си по-далече от издъхващ магьосник е онзи рокнарийски трик, при който изхвърлят магьосника в морето с подобие на спасителен пояс, който изпуска въздух, и се отдалечават с лодката по най-бързия начин и на възможно най-голямо разстояние, преди нещастникът да се е удавил. Лъкът означава, че убиецът не е искал демонът на жертвата му да прескочи в него.
Освил се намръщи.
— На какво разстояние може да прескочи демонът?
— На… — започна Пен, а после си даде сметка, че не е нужно да предполага. — Дездемона, би ли отговорила ти?
— Зависи от силата на демона — каза Дез, — но изстрел с лък отдалече определено варира около максималната граница.
Освил присви очи. Местеше поглед между тялото и гората наоколо.
— Или са били двама. Един, който е стрелял от разстояние, и друг, който е бил близо до жертвата. — Тази мисъл очевидно не му допадаше.
Възможен сценарий, помисли си Пен, а и обясняваше къде е изчезнал демонът.
— Трябва да е станало преди мръкване вчера — каза Инглис, — за да уцели толкова точно при такова разстояние, че и два пъти.
— Освен ако жената не е носела фенер — каза Освил. Всички взеха да се оглеждат. Не видяха фенер да се търкаля на земята, но пък извършителят може да го беше отнесъл, също като неулучилите стрели, ако бе имало такива.
— Магьосниците виждат в тъмното — изтъкна Пен. — Не ѝ е трябвал фенер.
— Да, ама стрелците не виждат в тъмното — каза Инглис, решен да пробута теорията си.
— Освен ако и стрелецът не е бил магьосник — възрази Пен. — Макар че в този случай не би имало нужда да действа от разстояние.
Освил изпъшка.
— Нещо друго можеш ли да ми кажеш?
— Много е трудно да убиеш магьосник — започна Пен, напук на доказателството, което лежеше пред него.
— Много е трудно да убиеш магьосник, който носи опитен демон — поправи го Дездемона, — и то ако демонът иска да го защити. Един млад демон може и да няма нужния опит. А ако демонът, млад или стар, иска да се отърве от нежелан ездач, лесно ще го направи.
Тримата го гледаха втренчено. Пенрик повиши глас:
— Канех се да кажа, че магьосницата най-вероятно е била простреляна от засада, че нападението е било изненадващо и за нея, и за демона ѝ.
Освил взе да рие в прахта с върха на ботуша си. Изражението му беше отнесено, сякаш дознателят разиграваше наум предложения от Пен сценарий.
— Или убиецът е бил някой, на когото тя е имала доверие. Или убийците. Уф.
Пенрик се намръщи при мисълта как жената бива примамена тук и предадена по този най-долен начин.
— Може и така да е станало.
Освил огледа отново тялото.
— Сигурни ли сме, че наистина е била магьосница? Така де, всеки може да наметне палто с ширити. Или да закачи ширити на нечия дреха.
Жената определено бе носила палтото, когато я бяха простреляли, ако се съдеше по кървавите петна. Пенрик клекна до трупа и опипа ширита, който беше твърд и чист в сравнение с неговия след няма и година употреба. „Дез?…“
„О, да. Има… има празнота в тази коруба. Трудно е да се опише с думи, но определено се усеща. Мястото, обитавано от душата, е по-голямо от обичайното, разтегнато, ако щеш.“
„Ха!“ На глас Пен каза:
— Да, била е. Което означава, че в столичната палата на Копелето трябва да има старши магьосник, който е отговарял за нея, нещо като настойник. Той ще може да я разпознае и да отговори на много от въпросите ни.
Посегна към ръката ѝ да прецени трупното вкочаняване, нещо, което Освил със сигурност беше направил и с което имаше повече опит от него. Вкочаняването сякаш намаляваше, но пък денят беше топъл, така че… „Амберейн? Хелвия? — повика той двете лекарки магьосници, фигуриращи в списъка с предишни ездачки на Дездемона. — Нещо да добавите?“