— Значи не е ходила често по онези места, така ли?
— Доколкото знам, не, сър. Отивам да доведа просветения. — Потресеният портиер хукна нагоре по стълбището.
Скоро се появи отново, следван от мъж с прошарена коса и ежедневна дреха на свещен. Пен разбра какъв е и без сребърните нишки в ширита на лявото му рамо. Достатъчно бе, че Дездемона потръпна и после се сви.
„Ще се справиш ли толкова близо до друг демон?“ — попита я с тревога Пен.
„Да бе. Нали уж и двамата сме питомни храмови демони. Представи си го като съпругите на двама мъже, които не могат да се дишат една друга, но се държат любезно заради половинките си.“
Хамо стреснато се втренчи в трупа.
— Не е грешка, значи.
— Дознателите я донесоха, сър, и… ъъ, тези господа също. — Последното сигурно трябваше да е израз на учтивост, предвид туристическото облекло на Пенрик и Инглис, но портиерът, явно решил да остави уточняването на подробностите другиму, замълча и отстъпи назад. Не твърде назад обаче.
Хамо коленичи да докосне лицето на жената, после направи свещения знак, докато мълвеше без глас някаква молитва. Стисна зъби при вида на кръвта и стрелите. Изправи се и се обърна към Освил. Бръчките по лицето му сякаш се бяха вдълбали изведнъж.
— Какво е станало?
— Тялото ѝ е било открито от посветен мирянин към селския храм във… — Освил обобщи накратко събитията от сутринта, как му възложили разследването и какво заварил на местопрестъплението. — Веднага разбрах, че ми трябва храмов усещащ, а знаех, че шаман Инглис и просветен Пенрик са отишли на риболов наблизо, затова ги помолих за помощ.
Облекчение се разля по лицето на Хамо при това логично обяснение за особеното усещане, което без съмнение го беше обзело при срещата с двамата непознати. Може и да не познаваше Инглис лично, но явно бе добре запознат със своите колеги и съперници в магията от Кралското общество в другия край на града, защото само кимна и каза:
— Шаман Инглис. Носите Велик вълк, доколкото ми е известно?
— Да, просветени — отвърна Инглис.
— Шаман Инглис и преди е участвал в мои разследвания — добави Освил. Не поясни, разбира се, от коя страна на разследването е бил. Инглис почти успя да не примижи.
— А, просветен Пенрик?… — На лицето на Хамо се изписа обичайното колебание, породено от несъответствието между заявената титла и младоликото лице на Пен.
— Просветен Пенрик от Мартенмост — каза той и се поклони, — придворен магьосник на принцесата-архисвещена Люен на Мартенмост. Дойдох в столицата като част от свитата ѝ за празненствата по повод именния ден на един неин внук, както и по други храмови дела, които архисвещената планира да отхвърли, докато е в Изтокдом. — Предвид че Люен беше леля на Свещения крал, а врещящият именник беше неговият новороден наследник, Пен на свой ред остави Хамо сам да си вади изводите.
— А! — Хамо изглеждаше по-скоро доволен, че е наместил парченцата от мозайката, отколкото смутен. — Сега се сещам, че съм чувал за вас. — Присви очи. — Вие наследихте демона на просветена Рухия, нали? Помислих си аз, че тази необичайна плътност ми е позната отнякъде.
— Познавали сте Рухия? — попита Пен заинтригувано. Макар че не му беше сега времето да разпитва за подробности.
— Срещали сме се един-два пъти — каза Хамо, после махна с ръка, явно стигнал до същото заключение като Пен. Имаха по-спешни въпроси за уточняване. — Били сте на местопрестъплението? Душата на Магал не е била… — магьосникът преглътна — изгубена, нали?
— Не долових такива признаци.
Раменете на Хамо се отпуснаха от облекчение.
— И това е нещо — промълви той и потупа два пъти устни с палец в кратка благодарствена молитва към общия им бог.
След това посветиха известно време на задачи от прагматично и неотложно естество — пренесоха тялото на магьосницата до нещо като лечебница в дъното на сградата, където да изчака погребалната си церемония в покой; Хамо, по препоръка на Освил, прати да повикат една лекарка, която често поемала злощастните (това Пен го разчете като „кървави“) разследвания, провеждани от ордена на Бащата; накрая пратиха един посветен да отведе животните на дознателите в обора им, а впрегатния кон — в градската конюшня. Младши дознателка Тала грейна доволно, че не са възложили на нея тази скучна задача, а са ѝ позволили да остане с началника си.
Накрая всички отидоха в работния кабинет на Хамо на третия етаж — множество претъпкани с книги лавици, отрупано с документи писалище и недостатъчно столове, пропуск, който Хамо отстрани, като донесе един от съседната стая.