Освил, чийто списък с хора за разпит продължаваше да расте, изглеждаше склонен да му даде почивка, но Хамо имаше свои въпроси. Обърна се към Пенрик.
— И казвате, че не сте открили никаква следа къде е отишъл демонът ѝ?
Съдбата на изчезналия демон беше част от задълженията на Хамо в не по-малка степен от тази на магьосниците, за които отговаряше. По свой си начин демонът също имаше храмова кариера. Пен не беше сигурен дали Освил си дава сметка за това. Виж, Инглис, който отлично знаеше колко време е необходимо да се отгледа един Велик звяр, определено беше наясно. Шаманът не беше обелил и дума по време на разпита, вероятно смутен от мисълта какво е причинил на началниците си и на Освил със собственото си злополучно бягство миналата зима.
— Никаква следа, сър — отговори Пен. — Много обезпокоително.
— Едва ли е стигнал далеч, ако не се е вселил в някое материално създание, което да го поддържа — каза Хамо.
— Да. В човек, било случайно, било по план, или в някое животно, случило се наблизо…
— Ако е животно — започна Хамо и продължи след кратко колебание, — значи ще плати висока цена. Говорим за високоразвит демон.
— Да, сър, давам си сметка за това. Или третата възможност.
И двамата се намръщиха.
— Която е? — подкани ги Освил.
Отговори му Хамо:
— Ако наоколо няма създание, способно да поеме демона след смъртта на ездача му, пък било то и птичка дори, тогава демонът… един вид се разпада. Връща се към стихийния си хаос и губи цялото натрупано знание. Губи дори способността си да започне цикъла отново, като се всели в нещо живо след време. Просто… изчезва.
— Прилича на онова, което се случва с безпризорните души — каза Освил, присвил очи в опит да осмисли казаното.
— Почти същото е — каза Пен, — но се случва много по-бързо. — Вътре в него Дездемона потръпна.
Хамо го погледна напрегнато.
— Доловихте ли нещо такова на онази поляна?
Пен се поколеба.
— Трудно ми е да кажа, без да имам предишен опит. Никога не съм се сблъсквал с такава ситуация. — „И аз — потвърди Дез. — Поради самото си естество, с такава ситуация не можеш да се сблъскаш.“
— Важно е да намерим изгубения демон възможно най-бързо, а аз не мога да тръгна по горите да го търся, защото трябва да се погрижа за погребението на Магс — каза Хамо и прокара нервно ръка през косата си. — Подчинените ми са… някои са далече, другите са неподходящи за задачата. — Погледна Освил, който вдигна отбранително ръце. Как се казваше онзи столичен магьосник, зачуди се Пен, с когото Освил се беше сблъскал челно миналата зима? Със сигурност и той беше от подопечните на Хамо… В този момент свещеният спря погледа си върху Пенрик. — Просветен Пенрик…
Схванал намека, Пен кимна.
— Ще се радвам да ви помогна с този проблем, стига принцесата-архисвещена да няма нищо против. — Едва ли щеше да има. Инглис се размърда на стола си, но не каза нищо. Засега.
Освил определено изглеждаше облекчен.
— Помощта ти ще е добре дошла — каза той и погледна малко по-колебливо Инглис. — А ти, шамане?…
— Бих искал да огледам още веднъж онази поляна — бавно каза Инглис. — Преди да е заваляло. Имаше там… просто ми трябва още време да разширя търсенето. — Не уточни какво ще търси, но Пен си спомни за тайнствената трета стрела и снопчето лисича козина, закачило се за нея. И се зачуди какви ли умения на следотърсач може да вземе назаем Инглис от своя вътрешен вълк, умения, които със сигурност надхвърляха ловджийските трикове, усвоени от Пен на младини в родните му планини.
— Където и да е демонът на Магал сега — каза той, — поляната е била началната му точка. Ще идем заедно там. Утре сутрин.
— Рано — уточни Инглис, а Освил кимна одобрително, преди да се обърне отново към Хамо.
— Просветена Магал тук ли живееше, в палатата?
— Тук, да.
— Ще трябва да огледам нещата ѝ. Важно е никой да не влиза в стаята ѝ, преди да съм се върнал. Утре сутрин, най-вероятно. Тази вечер трябва да се отбием при роднините ѝ. — И добави с известно неудоволствие: — А после трябва да докладвам на началниците си.
Понеже всички присъстващи имаха неотложни задачи, Освил изказа още веднъж съболезнованията си на Хамо, увери го, че тази трагедия ще бъде разследвана най-щателно, и подкара групичката си навън.
Докато стигне до храмовата къща за гости, където беше отседнала принцесата-архисвещена със свитата си, измие се набързо, навлече най-хубавата си и най-чиста бяла роба и хукне към вътрешния двор, Пен вече бе закъснял, въпреки галопа си. Добре де, не галопираше, а подтичваше тромаво, в опит хем да се държи на положение, както подобава на един свещен, хем да спечели някоя минутка. Но когато изскочи запъхтян на двора, началничката му още се настаняваше в стола-носилка.