— А, Пенрик — поздрави го тя. — И Дездемона, разбира се. — Усмивката на старите ѝ устни беше суха, но не издаваше особено раздразнение. — Най-после. Вече се канех да те пратя в леглото без вечеря, ако не се появиш. — Тази вечер Люен кин Еленовшип беше нагиздена като принцеса и кралска леля, а не като служителка на храма, макар роклята ѝ да се бе възползвала обилно от тъканите в Мартенмост коприни, едно от печелившите търговски начинания на ордена на Дъщерята.
— Извинявам се за закъснението, ваша милост — отвърна той и се наведе да целуне пръстена ѝ на архисвещена, който тя му поднесе опрощаващо. После ръката с пръстена махна на носачите, които вдигнаха стола и го понесоха с все товара му по нанадолнището към дворцовия комплекс.
— Върви до мен — каза ведро тя — и ми разкажи как мина свободният ти ден. Като гледам, риболовът или е бил твърде успешен, или крайно неуспешен.
— Нито едното, нито другото, както се оказа. Рано сутринта дознател Освил го пратили да поеме по спешност едно разследване и…
— О, колко жалко. Знам, че нямаше търпение да се видите. Много приятен човек, ако питаш мен, макар престоят му в Мартенмост миналата зима да беше кратък. А другият ти приятел, шаманът, беше… интересен. — Замисли се, после добави: — Добре че не го обесиха.
— Безспорно. Би било огромна загуба. В много отношения. Но така или иначе прекарахме деня с Освил, защото той се появи неочаквано и помоли да му помогнем с разследването. За късмет на рибите.
Тя го стрелна с остър поглед.
— Сериозно? Защо ми се струва, че това не е краят на историята?
— Права сте, ваша милост, но не е история, която да разказвам по улиците. — Носачите, натоварени с честта да я транспортират, всичките яки посветени в синьото и бялото на общата им богиня, не бяха единствените, които можеха да ги чуят.
Люен притвори очи в знак, че разбира.
— По-късно, тогава. Твърде стара съм да стоя до края на тържеството, дори заради царствените си роднини.
— Аз пък поех ангажимент да стана рано утре, така че ще си тръгна заедно с вас.
— Хм. — Принцесата се замисли, но явно реши да запази любопитството си за десерт. — Обаче тази вечер ще ми угодиш и ще се представиш като просветен лорд Пенрик кин Джуралд от Мартенмост, вместо с обичайната си лаконичност.
— Много е дълго, ваша милост. Обижда предпочитанията ми към словесна пестеливост.
Тя изсумтя.
— Има места, където благочестивата скромност е похвална. Но кралският дворец не е от тях. Ти си моят магьосник и статутът ти се отразява на моя.
Той кимна в знак на съгласие, но все пак се начумери.
— Имението Джуралд е кажи-речи укрепен чифлик в далечна планинска долина, а аз съм безимотният по-малък син, както и двамата знаем.
— Ние — да, но другите — не, а ти изобщо не си длъжен да ги информираш за тези подробности. Светът не е толкова дружелюбно място, че да се лишаваш сам от предимствата си в името на някаква безпредметна скромност.
— Просто предпочитам титлата, която съм заслужил с труд, пред онази, която съм наследил наготово.
— Аха, значи не е скромност, а зле прикрита горделивост? Ценя високо научните ти постижения, Пенрик, но се боя, че дворцовите маниери не са сред нещата, които си научил в семинарията.
— Предвид спомените ми от студентската столова, най-вероятно сте права — съгласи се той.
— Просто погледни на приема като на възможност да научиш нещо ново. Друг ден ще поднесе на масата ти ястие, което по̀ ще ти е по вкуса, но това не значи да се мусиш на храната, която е пред тебе днес.
— Да, ваша милост — каза примирено той.
Разговорът им прекъсна, когато охранителите и носачите — нейните и на втория стол-носилка, на който беше вездесъщата ѝ секретарка — поеха по дългата серпантина от стъпала към долината. Пен изостана в най-тесния участък, после отново настигна носилката на Люен, щом стигнаха до широката улица пред имението на кралските роднини, където щеше да се проведе приемът. Когато носилката спря пред входа, на Пен се падна честта да помогне на шефката си — първо да се измъкне с все роклята си от превозното средство, после да се облегне на ръката му с все така самодоволната си усмивка.
Официалната церемония по кръщението на малкото човече, уж принц, беше протекла гладко, слава на боговете, преди три дни. Така че най-лошото би трябвало да е минало вече, успокояваше се Пен. Понеже церемонията беше проведена от архисвещения на Изтокдом, Пенрик не беше сигурен каква е била ролята на собствената му храмова началничка, освен да добави блясъка си към общото великолепие на процесията. Добрата фея, може би? Собствената му функция май не включваше друго, освен да виси, да краси и да варди безуспешно бялата си роба от мръсотията на големия град. По всичко личеше, че тази вечер го чака повторение на същото с дребни вариации.