Горският изчезна зад обора, после се върна, без лисицата. Тръгна към каменната къща, отвори една тежка дъбова врата и влезе.
Дворът потъна в тишина.
Монотонното лице на господарската къща беше почти сляпо — прозорците бяха малко и на брой, и на размер, хлътнали дълбоко в дебелите зидове, и доколкото се виждаше от разстояние, много мръсни.
— Долавяш ли други хора? — попита Пен.
Инглис кимна към комина на една от паянтовите къщурки, от който излизаше дим.
— Там сигурно има някого.
— Хм. Който и да е вътре, сигурно е зает със свои неща. Да видим какво е направил Трюх с лисицата.
Инглис вдигна рамене, но все пак тръгна след Пен. Изглежда, и при него любопитството беше по-силно от здравия разум.
Оборът явно бе строен за повече коне, ако се съдеше по броя и размера на отделенията. Всичките му обитатели понастоящем бяха на паша, вратичките на отделенията зееха притворени. Само на едно отделение вратата беше затворена и залостена — и горната, и долната ѝ половина.
Внимателно, за да не изскърцат пантите, Пен вдигна резето на горната половина и я отвори. Примигна да нагоди очите си към сумрака, но бързо се отказа и помоли Дез за светлина.
Шест, не, седем умърлушени лисици бяха затворени в отделението. Някои лежаха без сили в сламата и дишаха тежко, други се бяха свили възможно най-далече от посестримите си и ръмжаха. Явно се бяха били, защото имаха кървящи рани. Враждебна атмосфера, помисли си Пен, каквато би се породила, ако затвориш седмина магьосници и техните демони на тясно.
— Това — промърмори Инглис — е много странно.
— Да. Онзи тип явно ни излъга. Ако наистина се опитва да намали популацията на вредителите в гората, всички тези лисици отдавна трябваше да са мъртви, а кожите им да висят опънати на стената на обора, докато слугините намерят време да ги остържат.
— И сега какво ще правим? Позволи ми да ти напомня, че съм на изпитателен срок, и положението ми няма да се подобри, ако ме арестуват за навлизане в чужда собственост или защото съм се сбил, за да избегна въпросното арестуване.
— Да, но… хм. Имаш право. Ще трябва да доведем Освил, за да разследваме по-нататък.
— Да разследваме какво? Не е незаконно да ловиш лисици. Особено ако си горски и ги ловиш в земята на господаря си.
— Добре де. Разбирам какво имаш предвид. — Трябваше да убедят неотстъпчивия Освил, че… какво? Дори Пен не беше сигурен как да продължи това изречение.
Инглис изсумтя под нос.
— От друга страна, ако съм разбрал правилно, ти сякаш се гласеше да направиш преброяване на местните лисици, нали? Е, по всичко личи, че някой вече го прави вместо теб. Да изчакаме и да видим какво ще стане?
— Да де, само че някъде в гората има лисица, която предпочитам да уловя лично.
— Чудя се дали друг освен теб изобщо би могъл да я улови.
— Хм. — Което водеше пряко до неприятния въпрос за душевното състояние на изгубения демон, уловен в капана на животинче, което не може да го поддържа. Току-виж се получила една наистина много умна лисица (ако се беше вселил в лисица, разбира се, което още не беше потвърдено). Или нещастният и объркан демон бе изпаднал в черно отчаяние. Обикновените хора лесно биха решили, че такава лисица е болна, което само по себе си можеше да доведе до куп други опасности.
— Ще ми се да разберем какво ново е научил Освил днес — каза Инглис, — преди да…
Не довърши мисълта си, но казаното дотук звучеше насърчително, намек, че ако Пен наистина е склонен да върши глупости, може би няма да е сам в това. Пен прехапа замислено устна. По план трябваше да се срещнат с Освил на вечеря в града и да споделят напредъка си по случая. Междувременно денят беше напреднал и докато с Инглис се върнеха в Язово, вземеха конете си и поемеха към столицата, като нищо щяха да пристигнат точно навреме за вечеря.
— Мисля — бавно каза Пен, — че трябва да спрем дотук за днес и да се махнем, преди някой да ни е хванал, че душим. А утре ще се върнем с подкрепления.
Инглис кимна и двамата се обърнаха към изхода. В последния момент Пен направи крачка назад, вдигна резето на долната вратичка и я открехна. Инглис вдигна вежди, но не каза нищо, преди да са стигнали до убежището на гъсталака. Спряха да погледнат назад и видяха дребен ръждив силует да се стрелва иззад ъгъла на обора към гората, после още един.