— Двеста лисици — измърмори Инглис. — Мислиш ли, че твоят бог има пръст в това?
— О, несъмнено — въздъхна Пен, направи свещения знак и се потупа два пъти по устните.
Таверната, където щяха да вечерят, беше скромно заведение на тясна уличка недалече от голямата палата на Бащата в Храмовград. Освил и помощничката му току-що бяха дошли и ги чакаха в малка стая на втория етаж, компромис между евтино и усамотено. Но бирата, която донесе слугата, беше прилична, супникът с яхния съдържаше месо от неясен произход, хлябът и маслото бяха в щедри количества, пък и Пен беше огладнял като вълк. Присъствието на слугата им даде повод да се заемат първо с вечерята, а разговорите да оставят за по-късно.
Макар и по градски чист, Освил изглеждаше по-уморен и от Пен, който цял ден беше обикалял горите. Двамата с Тала, която му беше хем помощничка, хем нещо като чирачка или стажантка, бяха с парадните си сиви униформи. Връщаха се от погребението на просветена Магал — в разгара на лятото погребенията се извършваха без излишно бавене — и Пенрик с искрено облекчение научи, че душата ѝ е била приета от белия бог, както показали еднозначно свещените животни по време на церемонията.
— Много хора имаше на погребението — каза Тала, след като слугата най-после излезе. — Който и да я е убил, или не е знаел, или не е давал пет пари, че цялата столична палата на Копелето ще се юрне по петите му с колове и вили в ръце.
— Да — кимна Освил. — Говорих с много от колегите ѝ и основната им реакция, освен гнева, беше пълното недоумение. При роднините ѝ — също. При повечето разследвания още на втория ден вече имам някаква посока, нещо странно, което да ми даде представа за… някаква неприятна миризма, ако щете. А тук — нищо. Магал явно е била най-обичаната жена, която човек може да си представи. Дори бих се върнал към хипотезата за ловна злополука, само дето никой няма представа защо Магал е отишла в онази гора. Или не е казала на никого за това, или поне един от хората, с които говорих, ме е излъгал. — И въздъхна, сякаш последното е неизлечима човешка характеристика.
— Научихме какво е правила завчера — каза Тала, — в подробности. Като се започне с това какво е закусвала. Но около три следобед е излязла от палатата и повече не се е върнала.
— Пеша ли е тръгнала? — попита Инглис. — Трудно ще стигнеш до онази гора преди мръкнало, ако си тръгнал в три следобед и си вървял пешком. Градските конюшни?…
— Проверяваме ги — каза Освил. — Ще разпитаме във всички, но засега нямаме успех.
— Защо ще убиваш магьосница? — каза замислено Пен. — Защо ще убиваш когото и да било, в този ред на мисли? — Усетил се със закъснение, успя да не погледне към Инглис. — Предумишлено, имам предвид.
Освил преглътна хапка хляб с глътка бира и се облегна назад.
— Причини — разни, но някои се срещат по-често.
— Пари? — подсказа Инглис. — Наследство?…
— Пари — да, със сигурност, но наследството много рядко е причина да убиеш. До убийство обикновено се стига по време на обир. Втората най-често срещана причина е сбиване или нападение след хазартна игра, а третата — дългове.
— Кесията си беше на колана ѝ — отбеляза Тала, — макар че вътре нямаше много пари. Малките ѝ перлени обици също бяха недокоснати. Никой обикновен крадец не би ги оставил, нито кесията, нито обиците. За откраднатите демони — не знам.
Освил ѝ кимна одобрително като доволен учител.
— Родителите на Магал са починали отдавна, тя не е залагала на хазартни игри, нито е дължала пари някому. Нито друг ѝ е дължал. Всичко това го проверихме — каза той. — Не е имала недвижимо имущество. Наследството от съпруга си е вложила в зестрата на дъщеря си и в чиракуването на сина си.
— Храмовите свещени рядко са богати — вметна Пенрик.
— Ако ги слушаш как се оплакват — да, но иначе не знам да гладуват — каза Освил. Пенрик се сети за снощния прием и реши да си замълчи. Освил добави: — Но иначе — да, аз… Да речем, че много ще се изненадам, ако парите се окажат в основата на това престъпление. Колкото до другите причини за убийство… Ревност. При това не само между съперниците за нечии ласки, с всичките разновидности на такъв любовен триъгълник. Ревност между братя и сестри. Завист между колеги и състуденти. Завист към човек, когото смяташ за галеник на съдбата. Или защото е по-умен и по-способен от теб. Такива ситуации пораждат разрушителни чувства понякога. Само дето не открих нищо такова около просветена Магал. Засега. — Отпи отново и се намръщи.