— Друга, особена разновидност на ревността и завистта, е отмъщението. То трудно се открива като мотив, защото хората, при това не само глупавите, могат да сметнат дори най-абсурдната дреболия за непростима обида. И то не непременно като разплата за някаква лоша постъпка, а дори и за добра такава, както ние от ордена на Бащата знаем от собствения си горчив опит. — Намръщи се при някакъв спомен. — Не всички, които получават справедливост, я оценяват по достойнство.
— Това звучи приложимо към нашия случай — каза Пенрик.
— Един магьосник може да настъпи някого по мазола неволно, докато изпълнява служебните си задължения. Просветен Хамо би трябвало да знае, ако някой ѝ е имал зъб в този смисъл.
— Ако е било очевидно, щеше и сам да ни го каже. — Освил поклати глава. — Но, да, струва си да го попитаме. — Отопи чинията си с парче хляб. — Е, това изчерпва нашите усилия в града. — Точно толкова изтощителни, колкото и безпредметни, явно. — А вие? Какво открихте в гората?
Пенрик и Инглис разказаха за своя ден. Освил ги слушаше внимателно и с обичайно свъсени вежди, докато Пенрик не стигна до теорията си за двестата лисици. Тогава изражението му стана болезнено.
Инглис гризеше кокалчето на палеца си.
— Във връзка с лисичия въпрос, Пен — каза накрая. — Мисля, че ще мога да ни осигуря помощ в това.
— Как? Обикновените хора могат да претърсят гората, но не могат да различат една лисица от друга.
— Не ти говоря за обикновени хора. Но нека първо поразпитам, за да не давам празни обещания. Още тази вечер.
Пенрик дори не би се сетил да поиска помощ за въпрос от компетенцията на храма, както заради неприязънта на демоните към компанията на себеподобните си, така и защото магьосниците се брояха на пръсти. Не знаеше дали да приеме на сериозно казаното от Инглис, но при всички случаи беше рано да се топи от облекчение.
— А — каза той. — Да не забравя. Снощи се запознах с барон кин Шипвир. Със съпругата му бяха на приема в градското имение на принцеса Левана.
Освил вдигна вежди.
— Отбрана компания.
Пенрик, който не би преценил компанията като особено отбрана, само сви рамене.
— Останах с впечатление, че баронът не знае за убийството, станало на негова земя, и реших да не му казвам нищо по въпроса. Той присъства ли в списъка ти с хора за разпит?
— Определено. Мислех да говоря с него още днес, но погребението се проточи. На теб той как ти се стори?
„Като за заподозрян ли?“, запита се Пенрик.
— Млад. Образован. Което само по себе си го прави интересен в моите очи.
— Повечето мъже с неговия статут владеят лъка отлично.
— Да, но за него това не важи. Слабо зрение. Още от малък, както изглежда. Ако питаш дали той е стрелял по Магал, отговорът е „не“. — Не че кин Шипвир не би могъл да плати на наемник, особено ако кесията му наистина бе толкова дълбока, колкото изглеждаше. Защо да го прави обаче?
Тала вметна с пълна уста:
— Тази сутрин разговарях набързо с една от слугините на кин Шипвир. Тя каза, че завчера лордът си бил у дома през целия ден, а за вечеря имали гости, които останали до късно. — Избърса замислено устата си. — Останах с впечатлението, че е относително добър господар, поне за онези от прислугата, които могат да преглътнат странностите му. Например че най-редовно кани на гости свои безпарични приятели от студентските години.
Компания, която и Пен би предпочел пред снощната.
— Би било много странно — каза Инглис — извършителят на предумишлено убийство да остави трупа на собствената си земя. — Поколеба се, после добави: — Освен ако някой не е искал да насочи подозренията на властите към кин Шипвир.
— Според мен — каза Освил — убиецът е възнамерявал да скрие трупа, но не е успял да се върне навреме.
— Защото изведнъж е хукнал да гони лисица? В онази гъста и стръмна гора, по тъмно? Цяла нощ? — каза Пенрик. — Или убиецът лесно се разсейва, или… Или лисицата е много важна.
— Смяташ, че демонът на Магал е прескочил в лисицата, така ли? И убиецът ѝ го е разбрал? — попита Освил. — Но дори да е така, защо да я гони? Ако съдя по собствените ти думи, демонът би бил осакатен, безсилен. И неспособен, очевидно, да посочи убиеца с пръст.
— Което отново ме връща към въпроса защо горският на кин Шипвир беше излязъл на лов за лисици днес? — каза Пенрик. — И защо си прави труда да ги залавя живи. Това не е обичайният подход спрямо лисиците.
Освил въздъхна.
— Е, значи ще добавя и горския на кин Шипвир в списъка си. Веднага след барона.
— Да, моля те — каза Пенрик. — Вероятно е достатъчно добър стрелец. Макар че остава отворен въпросът с мотива.