— Вчера сутринта, докато проверявал примките във вашата гора недалече от село Язово, един посветен мирянин от храма намерил трупа на жена — започна Освил. — Свещената веднага пратила вест до ордена на Бащата. Възложиха ми да огледам местопрестъплението, а малко по-късно към мен се присъединиха просветен Пенрик и шаман Инглис.
— Богове пет! — възкликна Уеджи и направи несъзнателно свещения знак. — Коя е жената? Какво е станало с нея?
Освил следеше внимателно реакцията на барона, но явно не откри нищо интересно — Пен не можа да прецени дали дознателят е разочарован от този факт, или не, — защото обобщи случилото се почти със същите думи, с които го беше разказал и на просветен Хамо.
— Жената се оказа храмова магьосница от Изтокдом. Просветена Магал. Познавате ли я? Да сте я виждали някога?
Ококореният Уеджи поклати глава.
— Напоследък насочвам приношенията и молитвите си към Бащата. С ордена на белия бог не съм си имал вземане-даване никога. Неговите хора винаги са ми се стрували чудати и някак потайни. Хм. — За миг изглеждаше, че съжалява за последното изречение, предвид присъстващите, но беше твърде късно да направи нещо по въпроса, затова продължи: — Дори не си бях говорил с магьосник, преди да се заприказваме с просветен лорд Пенрик снощи. Чакайте. — Примигна и завъртя глава към Пенрик. — Вие знаехте ли за жената тогава? Затова ли ме заговорихте?
Пен не виждаше смисъл да лъже.
— „Да“ и на двата въпроса.
— Но защо не казахте нищо?
— На приема на принцеса Левана? — парира Пен, избягвайки умело въпроса.
Уеджи сякаш прие аргумента му.
— О, разбира се. — Прокара пръсти през косата си, все така ококорен. Или беше заради очилата? — Защо някой би направил нещо толкова отвратително?
— Точно тази загадка трябва да разреша — каза Освил, — а срещам затруднения. Как е била убита е ясно. Все още не знаем защо. Не е било с цел кражба. Не е носила нищо ценно у себе си, освен ако не броим храмовия ѝ демон, който, изглежда, е… изчезнал. Може би ти трябва да кажеш две думи по този въпрос, Пенрик?
Пен се изкашля.
— Към момента смятаме, че при смъртта на Магал нейният демон е прескочил в лисица, която се е оказала наблизо и която след това е избягала във вашата гора. Убиецът, изглежда, се е опитал да я хване, но без успех. Просветен Хамо, храмовият настойник на Магал, ми възложи да открия изгубения демон, който по всяка вероятност все още е на ваша земя.
— О — отрони Уеджи. — Искате разрешение да претърсите гората? За това ли сте дошли? Разбира се, търсете колкото е нужно.
— Благодаря — каза Пенрик и се зачуди дали моментът не е подходящ да направи признание. „Ако ще си признаваш, направи го сега“ — изказа мнението си Дез. А, значи и тя слушаше, добре. — Всъщност с шаман Инглис вече си позволихме да хвърлим един поглед по-рано днес.
— И открихте ли нещо? — попита Уеджи. Явно любопитството му беше по-силно от негодуванието, че някой е обикалял без разрешение гора, в която самият той не стъпваше. А би могъл да вдигне голяма врява.
— За съжаление не открихме търсеното животно. Но пък се запознахме с вашия горски, Трюх, който проверяваше капаните за лисици. Явно полага доста усилия в тази посока. Вече е уловил седем, живи. Бих казал, че варди усърдно гората ви, предвид категоричния начин, по който ни подкани да си вървим.
— Трюх? — Уеджи се намръщи. — Беше ме страх от него като малък. Помня как ме влачеха в онази проклета гора за поредния обречен на провал опит да усвоя стрелбата с лък и другите подходящи за благородник занимания на открито. По онова време бях само резервен вариант за наследник на чичо ми, защото още се надяваха бедната му съпруга да роди, така че пълната ми некадърност бързо уби ентусиазма им. За щастие.
— Вече можете да го уволните, щом не го харесвате — подхвърли Пен.
— О, не мога да направя такова нещо! Та той работи за кин Шипвир от десетилетия. Не познава друг живот.
— Но сигурно разбирате — каза Освил — защо се надявам да получа официалното ви разрешение да разпитам вашите хора.
— О — каза отново Уеджи, този път по-замислено. — Смятате, че Трюх може да е замесен? Тоест, той е донякъде неприятен, но едва ли… Е, мога да си представя как убива някого в пиянско сбиване, само дето Трюх не се бие. Нито пие чак толкова.