Когато най-после се добраха до Храмовград, най-напред се отбиха в пансиона за неомъжени посветени към ордена на Бащата, където Освил изчака Тала да се прибере. След това двамата мъже се разделиха, како всеки тръгна към леглото си.
Пен нямаше търпение да си легне. Дали обаче не трябваше да се отбие при принцесата-архисвещена още сега, преди да се е изкъпал, за да ускори малко нещата? А и иначе рискуваше да потропа на вратата ѝ твърде късно, след като шефката му се е оттеглила за сън. От друга страна, днес не бяха научили нищо интересно, само късчета несвързана информация и твърде много лисици.
Дез си присвои устата му и прекъсна разсеяните му размисли.
— Пен.
— Какво?
— Попитай просветен Хамо коя магьосница е държала демона на Магал преди нея.
Пен наби спирачки насред улицата. Умореният му мозък май изведнъж се беше завъртял около съвсем нова ос. Примигна веднъж-дваж, после измуча:
— Хъ.
— Защото на онази поляна жертвите са били две, а Освил разпитва за житието-битието само на едната.
— Човек трябва да е луд, за да…
— Някои хора са луди.
— Това е голям скок, Дез. И без никакви доказателства. Освил само ще се изсмее. Ще каже, че съм фантазьор.
— Значи, толкова по-добре, че си от ордена на белия бог, а не на сивия. Нима фантазьорството не е от Неговите дарби?
— Да, както и умението да съчиняваш вулгарни стихчета.
— Попитай, Пен — повтори тя нетърпеливо. — Достатъчно е да получим отговор. За аргументите ще мислим по-нататък.
— Мда.
Пен смени посоката и тръгна към палатата на Копелето, като се опитваше да прецени кога си лягат разни хора и как ще се отрази това на гостоприемството им към един мърляв и превъзбуден магьосник. Ускори ход, после се затича. Дори не знаеше дали Хамо живее в палатата. Е, ако живееше другаде, портиерът щеше да знае адреса. Ако имаше друг освен Пенрик и Освил, който да губи съня си заради убийството на Магал, това беше Хамо.
Спря задъхан пред палатата под втренчения поглед на нощния портиер. Бяха го разпитали набързо вчера, затова човекът го позна и го пусна да влезе без излишни въпроси. Опита се да го остави в коридора с каменните плочи, докато се качи и попита Хамо дали ще го приеме, но Пен тръгна по петите му и портиерът не събра смелост да настоява повече. Изпод вратата на Хамо се лееше жълтеникава светлина на свещи, което изобщо не изненада Пен.
Хамо, седнал зад писалището си, вдигна глава и примижа, а перото му застина във въздуха. Още беше с официалната си бяла туника от погребението, макар робата и ширитите му да висяха на един пирон.
— А. Просветен Пенрик. Какво ви води при мен в този…
Пен избълва:
— Магьосницата, която е държала демона на просветена Магал преди нея. Да не е била просветена Сверда?
Сивите вежди на Хамо подскочиха от изненада.
— Сведра. Но иначе — да. Защо питате?
Пен облегна гръб на касата на вратата. Името беше като камък, хвърлен в разкалян вир — създаваше вълнение, но не и яснота.
— По-рано тази вечер името ѝ се спомена във връзка с разследване, в което е участвала като храмов усещащ.
— Често я викаха за това — каза Хамо. — Защо не седнете? Изглеждате малко, ъъ…
Не довърши, но нямаше и нужда. Хамо махна на притеснения, но и любопитен портиер да се връща на поста си. Лишен от шанса да подслуша, той си тръгна разочаровано.
Пен се тръшна на един стол. И изведнъж си даде сметка, че не знае какво да попита. Мислите му се бяха объркали по съвсем нов начин.
— Казахте, че името на Сведра е било споменато? Защо? — подсказа му Хамо, остави перото и избута настрани документите, върху които работеше.
— Не знам дали е редно да говоря за това. Всичко е толкова… Засега е само догадка.
Хамо присви очи.
— Нищо, кажете да чуем.
— Какво, ако… — започна Пенрик и спря, спомнил си думите на Освил как свидетелите не бива да се подвеждат. — Помните ли някой от случаите ѝ да е бил особено труден?
Хамо се облегна назад и събра пръстите на ръцете си.
— Не бих казал, но и не познавам всичките ѝ случаи. Бях неин настойник само пет години, преди тя да получи удар преди няколко месеца и да почине. Сведра и демонът ѝ бяха заедно повече от три десетилетия. Бях неин старши по служба, да, но иначе тя беше много над мен и по възраст, и по опит. Истината е, че сама си избираше задачите. Което често се случва при магьосници с нейния опит. И още по-често когато въпросният магьосник е жена. — Примижа при някакъв спомен, но не го сподели с Пен.
Така нямаше да стигнат доникъде… или щяха да дрънкат празни приказки цяла нощ, докато разговорът тръгне в правилната посока, затова Пен, волю-неволю, реши да подведе своя свидетел.