— Преди приблизително три години е била повикана да вземе участие като експерт в разследване на убийство, свързано с барон Халбер кин Шипвир. Спомняте ли си този случай?
Вниманието на Хамо се изостри рязко.
— Доста неприятен тип, ако може да се съди по нейните думи. Да, помня, че положи доста усилия по този случай. Ходи няколко пъти в провинцията, постоянно висеше в ордена на Бащата, в градския съд и даже в кралския двор. Имаше спор за юрисдикцията, в който не искахме да се замесваме. Боговете не признават такива граници. — Поколеба се. — Мислех, че баронът е починал. И казусът му е преминал в Техните ръце.
— Получило се е писмо в този смисъл. Но никой не е видял тяло, нито има очевидци, които да потвърдят смъртта му.
— Мм?…
— Представете си… — Когато си на тънък лед, движи се бързо — този урок Пен беше научил още като момче в планините на родните кантони. Беше ли приложим и към настоящата ситуация? — Представете си горд, суров мъж, който е изгубил всичко, бил е унизен в най-висша степен и най-вероятно го е чакала смъртна присъда. Сам си е бил виновен, но е винял други. — „Ами да, няма гаранция, че жена му е била яловата“ — вметна Дез. — Успял да избяга от правосъдието, обрекъл се на изгнание в чужда страна, но после, по някаква причина… — Да, защо? Трудно му беше да измисли причина защо баронът би се изложил на такъв риск, след като веднъж е отървал кожата. „Не можеш, защото не разсъждаваш като него — каза Дез. — И слава на боговете за това.“ — Нали разбирате, че това е чиста спекулация?
— Слушам ви, просветен Пенрик — каза Хамо, беше напрегнат.
— Да предположим, че се е върнал да отмъсти на онези, които е обвинявал за нещастието си. Уви, магьосницата, която го е унищожила с показанията си, вече била мъртва и недостижима за него. Храмовият ѝ демон обаче… все още бил на разположение. — Пен си пое дълбоко дъх. — Магал не представлявала интерес за него сама по себе си, но била препятствие, което да премахне, за да стигне до истинската си цел.
Хамо стисна ръба на писалището, наведе глава и изпсува. Кратка и ужасна ругатня, от сърце.
А. Идеята да сподели теорията си с Хамо на толкова ранен етап май беше лоша. Пен трепна. Самият той се беше смутил дълбоко от насилствената смърт на магьосницата, но пък, нека си признаем, интригуващата загадка около убийството ѝ беше смекчила донякъде тревогата му. За Хамо обаче това беше нещо много по-лично.
„Още повече — изтъкна Дез, — че вероятно обвинява себе си, защото я е избрал за демона на Сведра и така неволно я е поставил в опасност.“
„Опа“ — помисли си Пен и чак изтръпна. Преглътна с надежда да успокои стомаха си.
Хамо вдигна лице, посивяло от напрежение.
— Това е нелепо.
— Нелепо е. Но би обяснило защо жена, която всички са харесвали…
— Да — прекъсна го Хамо, после си пое дълбоко дъх и го изпусна бавно. Дръпна ръце от ръба на бюрото и ги стисна в скута си, вероятно да скрие треперенето им. След миг каза:
— Наистина ли мислите, че барон Халбер кин Шипвир още е жив? Защо?
— Ами… Такива неща са се случвали и преди. Помня един такъв случай от Зелен геран, когато бях още малък. Мъж се върна от война и завари жена си омъжена повторно. Голям скандал стана. Или друг, който уж се бил удавил в морето, а години по-късно се появява жив и здрав.
— А колко са случаите, когато никой не се е завърнал от мъртвите? Когато вестта за кончината им е била вярна и не е станала повод за приказки? Сто към едно? Петстотин към едно? Изключенията винаги привличат огромно внимание. Не знам дали не прибързвате с тази хипотеза.
— Вероятно сте прав — искрено отговори Пен. — Но едва ли бих се сетил изобщо за този вариант, ако не бяха специфичните обстоятелства около историята на Халбер. — Дез се изкашля многозначително — беше само усещане за многозначително изкашляне, разбира се — и Пен побърза да се поправи: — Ние нямаше да се сетим. — С което само накара Хамо да примижи насреща му.
— Какво мисли дознател Освил за тази ваша теория?
— Още не съм я споделил с него. Едва ли ще му хареса. Той предпочита по-неоспорими доказателства.
— Днес не ходихте ли да търсите такива?
— О. — Пен му разказа накратко как с Инглис са обиколили гората, как са попаднали на Трюх и как после тайно са освободили лисиците. Не личеше разказът му да е успокоил Хамо. Свещеният поклати глава и изтъкна:
— Като заподозрян или най-малкото като човек, замесен в подозрителни действия, този Трюх поне има предимството, че е неоспоримо жив и тясно свързан с мястото на престъплението.