Отпред укрепеното здание изглеждаше точно толкова кафяво и скучно, колкото и погледнато отзад. Заобиколиха го на път към конюшните, без да срещнат никого.
Докато слизаха от конете, един старец излезе от къщата с изопнато от тревога лице, което се изглади, щом човекът позна Уеджи и Йонс.
— О — възкликна той. Ако не беше плешив, сигурно щеше да приглади косата си, реши Пен. — Млади господарю. — Тонът му беше достатъчно почтителен, но… аха. „Млади господарю“, а не „милорд“. Явно старецът беше отколешен служител, когото Уеджи бе наследил, като всичко тук, от предишния барон.
— А, Лосно — каза Уеджи вместо поздрав и се усмихна. — Ще останем тук днес. Мисля да пуснем конете на пасището.
— Ще ида да доведа момчето. — Старецът повлече крака и скоро се върна с конярчето или помощник-градинаря, или просто младеж от близкото село, нает като общ работник — дългурестото момче май съвместяваше всички тези постове. Заедно с Йонс и шаманите старецът и конярчето се заеха да свалят седлата, да ги подредят върху оградата и да пуснат конете в заграждението. Настоящите обитатели посрещнаха конете натрапници със същата подозрителност, с която Лосно и селянчето бяха посрещнали ездачите им, макар че вторите поне не хапеха, не цвилеха и не хвърляха къчове.
— Лосно е градинар и пазач — обясни Уеджи на Пенрик и Сивите сойки, — а жена му се грижи за къщата. Кажи-речи това е прислугата. След малко ще ги събера всичките, за да ги разпитате.
— Благодаря — каза Освил.
Пен с потрес видя още пет нови лисичи кожи, закачени на стената на обора. Напечени от слънцето, кожите воняха. Пен влезе в обора да провери отделението и го завари празно… или опразнено. Инглис и Люнет го последваха.
— Долавяте ли нещо, като гледате кожите? — попита ги разтревожено Пен.
— Не бих казал — отвърна Инглис. — Струват ми се еднакви, ако това ти помага.
„Ако някой междувременно е убил издирваната лисица, значи се е сдобил с демона ѝ“, разсъждаваше Пен с растяща тревога. Което би създало проблем от съвсем ново естество. Е, поне градинарят и неговият помощник можеха да бъдат изключени от този списък със заподозрени. Както и — когато излязоха от къщата след няколко минути — съпругата на Лосно и кухненската помощница, младо момиче, което можеше да е сестра на конярчето. Или братовчедка. Или и двете, предвид нравите в малките селца.
Освил ги подкани да седнат на една пейка до задната врата и започна да ги разпитва, възползвайки се от допълнителния авторитет, придаван му от присъствието на Уеджи. Пенрик остана да чуе разпита, макар и отстрани, анонимен като облеклото си. Е, все пак носеше ширитите си, прибрани във вътрешния джоб на елека.
Разпитът протече по обичайния начин. Новината за мъртвата магьосница, открита в гората на Шипвир, предизвика шок и изненада у четиримата слуги, които побързаха да уверят всички присъстващи, че за пръв път чуват за това. Пен не можа да прецени, дори с второто си зрение, дали някой от тях не лъже, долавяше само притеснение, както и известна доза болно любопитство при момчето, което би било видно и без помощта на магия. Питаше се дали Освил не би бил по-точен от него в преценката си, предвид големия си професионален опит.
Не, не били виждали непознати да се навъртат около имението през последните няколко дни. Нито в гората, но за това по-добре да питали Трюх. Той излязъл рано сутринта да провери капаните за лисици. Не е ли необичайно това? Ми, не особено. Ако е заради кожите, не трябва ли лисиците да се ловят през зимата? Ами, да. Трюх също ли живее в къщата? А, не, горският си имал своя къщурка на двестатина крачки, в края на гората, ей там. Пен би я определил по-скоро като колиба, но всъщност не беше по-паянтова от другите стари постройки, пръснати наоколо. Не, Трюх нямал жена и деца, никога не се бил женил. Не умеел да ухажва жените на младини, ама, ако питаш него, момичетата били капризни и избирачки, изсумтя икономката. Освил, вместо да сложи край на това отклонение, ги остави да поклюкарстват малко за горския, макар че каква полза от това, Пен нямаше представа.
Странно, но охотата им да клюкарстват секна рязко, когато дознателят ги попита за убийството на баронесата преди три години. Двамата младежи още не работели тук по онова време, за разлика от възрастната двойка, която била разпитвана многократно във връзка с престъплението. Така или иначе, градинарят и икономката не добавиха нищо ново към известните им вече факти. Жената изглеждаше признателна на храмовите усещащи, задето прогонили призрака от имението. Каза го така, сякаш са ги отървали от някакъв особено неприятен вредител. Уеджи стисна устни — сигурно защото помнеше стринка си като свястна жена.