При появата на Пен всички вдигнаха погледи.
— А — каза Освил. — Намери ли нещо интересно, просветени?
Пен въздъхна, седна до другите двама на земята и с благодарност взе предложената му чаша.
— Не. А вие?
Инглис и Крейл поклатиха глави, но Освил явно имаше с какво да се похвали.
— Огледах колибата на Трюх и по всичко личи, че е имал гост. С преспиване. Намерих спален чувал и твърде много мръсни чаши и чинии като за сам човек.
Тала вметна:
— Според икономката напоследък му се бил отворил голям апетит. Не можела да се оплаче, защото той все пак осигурявал дивеч за цялата прислуга. Всъщност оплака се, надълго и нашироко. — Устните ѝ се разтеглиха в рядка за нея усмивка: момичето май попиваше от ментора си не само занаята, а и сдържаното поведение. — По принцип Трюх бил самотник и вечно намусен. Не била забелязала промяна в това отношение.
— Хм — каза Пен. — Той още ли не се е появил?
— Да, никакъв го няма — отвърна Крейл.
Не биха могли да обвинят Трюх, че е излъгал за необичайни срещи и гости напоследък, защото още не го бяха питали. Не беше странно човек да има гости. Но беше странно да пазиш гостите си в тайна.
— Дали не е била гостенка? В колибата?
— Ако се съди по дрехите и безпорядъка, по-скоро не — каза Освил.
— Това е много интересно.
— Склонен съм да се съглася с преценката ти — каза Освил. А от неговата уста това беше като голям сигнален флаг. Не че би си го признал на глас, разбира се. Но Пен можеше да се хване на бас, че дознателят ще държи под око колибата на горския.
— Уеджи къде изчезна?
— Преглежда сметките на домакинството и прочие — каза Тала. — Явно смята, че така трябва. Не съм сигурна, че прислугата оценява по достойнство тази негова добросъвестност.
Инглис се изкиска и посегна за нов комат хляб и бучка сирене. Пенрик остави празната си чаша и протегна ръка към Тала, която му отчупи от хляба и му даде и сирене.
Освил рязко се обърна. Пен проследи погледа му и видя Люнет да се приближава тичешком. Очите ѝ грееха весело, а страните ѝ бяха поруменели под луничките. Пен затаи дъх в очакване.
Младата жена спря пред тях и се залюля на пети и пръсти, очевидно много доволна от себе си.
— Намерих ви лисицата — заяви тя.
Дори Освил се изненада толкова, че се усмихна.
— А! — Пен сигурно щеше да скочи, ако не го боляха краката.
— Значи наистина се е вселил в лисица, прави сме били! Къде?
Тала подаде на Люнет чаша вода и шаманката я изгълта на един дъх и млясна с устни.
— Благодаря. Леговището ѝ е почти в центъра на онзи участък, дълбоко в гората. На един стръмен склон, обрасъл гъсто с дървета и шубраци. Има проблем обаче. Твоят демон явно се е вселил в женска лисица, която има малки.
Пен се стресна не на шега. Незнайно защо през цялото време си беше представял мъжка лисица, енергичен млад лисугер, готов да побегне, макар че, като се замислиш, шансът демонът да е попаднал на мъжка и на женска лисица беше еднакъв.
— Животното ми се стори много уплашено — добави Люнет. — Макар че е трудно да се каже дали страхът идваше от демона, от лисицата, или и от двамата. Не се приближих. Сметнах, че ще е по-добре първо да ви кажа.
— А тя видя ли те? Усети ли те?
Люнет кимна.
— Погледна ме с ужас, после отърси малките от бозките си и хукна нанякъде, сигурно на лов. Лисиците не ловуват по това време на деня, но на тази определено ѝ се налагаше. Шест лисичета. И, Майко и Братко, какви са сладурчета! Малки космати топчици, катереха се едно върху друго и се хапеха по ушите и опашките. Майката им се скара, нали знаете какви странни звуци издават лисиците, като лай, и те се скриха в леговището. Оставих два заека пред дупката като предложение за мир и хукнах насам.
Пен се запита какви ли преки пътища са достъпни за шаманите при лов — с голи ръце! — и дали приличат на унищожението, което самият той можеше да предизвика с лекота, ако решеше.
— Трябва да идем там бързо — продължи Люнет. — Иначе току-виж преместила котилото.
Пен се замисли за това неочаквано развитие на нещата. И преди му беше трудно да си представи емоционалното състояние на осакатения демон, а сега… още повече. Лисицата си имаше свои грижи в момента, а демонът пазеше спомените поне на една магьосница, която е имала деца. Как се спогаждаха двете майки в мозъчето на животно? Възможно ли беше да са постигнали някакъв странен вид сътрудничество? Жените го умееха това…