— Задържам те… — В името на какво? От законова гледна точка, Пен можеше да се разпорежда единствено с демона, при това с власт, отстъпена му временно от Хамо. Прескочи този неизяснен момент с юрисдикцията и продължи от друг ъгъл: — Задържам те по подозрение за съучастие в убийство.
Трюх отстъпи назад. Явно се чудеше дали да се бие, или да бяга, макар че участта, застигнала лъка и ножа му, би трябвало да го откаже от първото.
— Предай се — изръмжа Инглис.
Е, горският не се предаде, по-скоро застина, уловен между диаметрално противоположните импулси на силния си страх и шаманската принуда.
— Не съм я застрелял аз! — почти изписка той.
Пен примигна и застина на свой ред.
— Не съм казвал кой е убит. Нито как.
Трюх замръзна в лапите на нов вид страх, зяпна като риба на сухо.
— Освил би искал да чуе това — каза Инглис.
— А, и аз бих искал да чуя подробностите — каза Пен и присви очи, втренчил поглед в горския. Инглис го погледна притеснено.
Прекъсна ги ниското ръмжене на лисица. Тяхната лисица. Животното се приближи със скована походка, настръхнала козина и прилепени към черепа уши. Не сваляше поглед от Трюх. Изглеждаше бясна, но пък не беше от големите хищници, така че… не, не лисицата беше истинската заплаха тук.
— Май току-що ти прочетоха обвинителния акт — сухо подхвърли Инглис.
Ужасът на Трюх отстъпи пред пристъп на тотално изумление.
Паниката му се прехвърли върху Пен. Той побърза да застане пред лисицата, между нея и горския, и извика:
— Не, не го прави!
Животното… не, демонът… се сви пред завихрената плътност на Дез и хаосът, който вбесеното създание събираше за удар срещу Трюх, постепенно се разсипа. „Слава на Копелето!“ Пен не беше сигурен дали такъв удар от неоформен хаос би убил горския на място, но беше съвсем сигурен какви ще са последствията, ако това се случи.
— Още не знам дали мога да те спася, но знам, че няма да мога, ако направиш това!
Дали го разбраха — демонът или лисицата? Да, в кехлибарените очи се долавяше непостижима за животно интелигентност, но това още не правеше лисицата човек.
Уплашените писъци на лисичетата, които Люнет и Нат се опитваха да съберат, отвлякоха вниманието на лисичата част от това странно двуполюсно създание. Лисицата се обърна назад, после напред, подлудена от противоречиви импулси.
— Трябва да ги разделим — каза Пен на Инглис и махна към Трюх, който внезапно се беше превърнал в най-малкия му проблем. Повиши глас: — Нат! Ела тук!
Нат забърза към тях, награбил няколко протестиращи лисичета в мечешката си прегръдка.
— Да, просветени?
— С Инглис заведете Трюх в имението — каза Пен. — Аз и Люнет ще доведем лисицата и малките. — И демона, разбира се, макар да не спомена за това на глас. Имаше ли изобщо представа Трюх от какво се е спасил на косъм?
„Този тип се опита да те изкорми, Пен — сухо отбеляза Дез. — Ако беше успял, нищо нямаше да го спаси.“
И нямаше предвид демона в лисицата… Пен предпочете да не мисли за това, макар стомахът му да се сви със закъснение. Усети, че още стиска храмовите ширити в потната си ръка, и побърза да ги прибере в джоба на елека си. Не спираше да се удивлява на факта, че колкото повече власт и отговорности ти възлагат, толкова по-малко свобода ти дава това. Нищо общо с детската му представа за възрастните, които му се струваха така всесилни навремето. А когато Нат се наведе да остави лисичетата и те се втурнаха към притеснената си майка, Пен стигна до извода, че тази заблуда е дори по-универсална, отколкото е предполагал.
— Ти — обърна се Пен към Трюх. — Барон Шипвир нареди незабавно да се явиш при него в имението. — Да, по-добре да не споменава още за Сивите сойки. Ако този тип успееше да избяга, трудно щяха да го намерят в гората. Все едно да търсиш лисица.
Трюх се стресна.
— Какво? — После: — О. Младият господар очилатко.
Пен кимна.
— Той ни доведе тук за лова на лисици. — Погледна навъсения Трюх. Мда, заблуденият глупак определено бе знаел какво животно преследва, макар че едва ли беше разбирал възможните последствия. Пен смяташе по най-бързия начин да попълни тази празнина в знанията му, дори ако трябваше да се нареди на опашката след Освил. Махна на Инглис и Нат. — Тръгвайте, бързо!
За щастие двамата шамани се въздържаха от излишни въпроси, а хванаха горския за ръцете и го поведоха. Предвид физическата сила на Нат и свръхестествените способности и на двамата арестантът едва ли щеше да се измъкне, преди да са го предали на Сивите сойки. Трюх хвърли уплашен поглед през рамо към Пен, явно в неведение, че този страховит магьосник по всяка вероятност му е спасил живота. На два пъти. Какво беше това — доброто му дело за деня или съжаление за пропуснатата възможност?