— С шаманите ще отнесем лисиците в менажерията на Кралското общество. Най-добре да тръгнем отделно от Халбер и Трюх. Не знам дали ще успея да удържа демона в лисицата, ако ги види.
— А. — Освил смръщи чело. — Е, ти знаеш най-добре, предполагам. Но рано или късно ще трябва да дадеш показания под клетва.
— Лесно ще ме намериш. Или в менажерията, или при принцесата-архисвещена. Или при Хамо. Обещах довечера да намина при него. Не подозирах, че ще имам толкова много новини. — Сигурно щеше да трябва да се извини на свещения, че го е накарал напразно да се рови из архивите.
— О. Да. Добре ще е и аз да говоря с него. Макар че първо ще трябва да навестя роднините на Магал. Кажи му, че ще се отбия утре. Дано остане доволен от успеха ни.
— Хм. — Не беше докрай сигурен дали да изкаже мислите си на глас. — Добре ще е да държим и Хамо далече от Халбер и Трюх. Поне за няколко дни, докато гневът му поутихне.
Освил вдигна вежди.
— Сериозно?
— Хамо е умен човек. Подозирам, че тази бездънна глупост с отмъщението и безсмислената смърт на Магал ще го ядосат извънмерно.
— Колко извънмерно?
— Той носи тежки отговорности. — „И демон на хаоса.“ — Просто не го… изкушавай.
Освил се замисли над думите му и след миг каза:
— Ще се съобразя със съвета ти.
— Благодаря.
Дознателят кривна глава и попита:
— А колко изкушен беше ти?
— По-малко, отколкото би бил Хамо на мое място. Но имаше и трудни моменти.
Освил погледна към отдалечаващата се носилка.
— Бих искал да чуя повече за това. Когато остане време. Но, Пенрик…
— Да?
— Задържането на престъпник, който се съпротивява яростно, винаги крие риск. За всички замесени. Понякога нещата се случват твърде бързо и излизат от контрол. Ние, в ордена на Бащата, знаем това.
— Някои видове риск… — Пен почеса разсеяно засъхващата по ръцете му кръв, опипа пулсиращия посиняващ оток, — са по-различни. — Погледна Освил в очите. — Всичките ти случаи ли са толкова ужасни?
— Не. Е, някои са — отговори той колебливо и го погледна по начин, в който Пен не откри търсената утеха. — Ще говорим по-късно — каза Освил и тръгна след поверените му арестанти.
— Е — каза Пен и погледна към Инглис. — Да се заемаме с нашия демон.
— Добре.
Понякога мрачната лаконичност на Инглис беше като балсам за душата. Двамата тръгнаха заедно към конюшнята.
Натовариха лисичето семейство в два чифта кошници-дисаги, единия преметнат зад седлото на Пен, другия — на Люнет. Невръстните пътници протестираха известно време под затворените капаци, после заспаха. Лисицата се возеше отделно в една от кошниците при Люнет, с отворен капак. Пен се опита да убеди сам себе си, че циничното изражение на странната пътничка е обичайно за лисиците по принцип. Почти се беше стъмнило, когато най-после стигнаха с пухкавите си повереници до менажерията на Кралското общество.
Приготвиха набързо едно празно отделение и настаниха животните без инциденти, ако не се броеше скимтенето на малките. Пен обеща на лисицата да се върне на сутринта, макар да не знаеше дали тя е разбрала обещанието му, нито дали самият той ще успее да го спази. Уморените шамани, на които Пен благодари многократно, най-после можеха да се оттеглят за почивка по леглата си.
Колкото до Пен, той яхна коня си отново — този път с помощта на блокчето за качване — и пое през дворцовия квартал към Храмовград и палатата на Копелето с мисълта за трудния разговор, който му предстоеше.
Нощният портиер го позна и го пусна да влезе без излишни въпроси въпреки неугледния му вид. Пен се качи в кабинета на Хамо. Както и преди, свещите горяха въпреки късния час, но свещеният беше оставил перото си настрана и седеше, подпрял лакти на писалището и отпуснал лице в шепите си. Стресна се, когато Пен почука по касата на вратата, примигна със зачервени очи и каза завалено:
— А. Добре. Върна се най-после.
Него ли беше чакал? Пен седна, а Хамо го огледа и каза:
— Богове пет. Да не те е влачил кон?
— Не точно, но усещането е същото — призна Пен и прокара ръка по мръсното си лице. „Ужас.“ — Нека чуем първо вашата история.
Хамо стисна устни, но не възрази, а бутна купчинка листа към Пен.
— Открих четири доклада на Сведра, които ми се сториха обещаващи. С възрастта е ставала все по-лаконична, което би трябвало да е предимство, но не е, защото се наложи да засичам писанията ѝ с други доклади от архива. Подбрах най-трудните ѝ случаи от последните пет години, които може да са ядосали някого. Някой, който не е починал междувременно. Мога да се поровя и по-назад, ако се налага.