Пен взе листата и ги прегледа набързо. Отдъхна си с облекчение, като видя, че докладът за Халбер е там, втори поред.
— Дознател Освил би искал също да ги види. Да ги свери със събраните досега доказателства, ако не друго. Каза, че утре ще се отбие при вас. — Хвърли по един поглед и на другите три доклада, чисто проформа, но после ги остави на бюрото, дал си сметка, че Освил ще може да ги прецени по-добре от него, а самият той просто отлага неизбежното. — Истината е, че той вече задържа бившия барон Халбер кин Шипвир и получи самопризнанията му.
Хамо застина на стола си. Пен усети как демонът на събеседника му се размърда неспокойно. Тъмен вихър с червени проблясъци.
— Халбер се е крил в старото горско имение. Там го намерихме. И понеже не е човек, който оставя работата недовършена, се опита да убие и племенника си Уеджи. Може и да го е планирал предварително, не знам, но истината е, че Уеджи сам му се сервира на тепсия. Хванахме го в крачка, така да се каже, за късмет на Уеджи и на обвинението. Опита се да убие и мен. Но не мисля да повдигам обвинения. И така има достатъчно доказателства да го осъдят.
Хамо стисна юмруци.
— Той ли е застрелял Магс?
— Да. Накарал свой стар служител да я подмами в гората, уж някакъв пор бил обладан от стихийно създание. А той чакал в засада. Целта му е била да унищожи демона ѝ. Магал просто е била… на пътя му. Така каза.
Кратко мълчание, после Хамо изръмжа:
— Къде е той?
— Не знам — каза Пен, доволен, че може да отговори отрицателно на този въпрос, без да лъже. — Вероятно където Сивите сойки водят опасни арестанти. — Не че Хамо не би могъл да разбере къде го държат, но всяко забавяне щеше да е от полза. Свещеният стискаше устни до побеляване, а мълчанието му се насищаше с все повече заплаха, затова Пен побърза да продължи: — Никъде няма да ходи. Не може. Гръбнакът му е счупен, както и двете ръце. Ако в сърцето си му желаете болка, то тя вече е налице, уверявам ви. А ако искате смъртта му, то столичните магистрати ще свършат тази работа вместо вас. Предполагам, че съдът ще реши да приведе в действие постановената вече смъртна присъда, тази за убийството на съпругата му, което ще спести на семейството и приятелите на Магал изпитанията на един съдебен процес. Машината на правосъдието ще отърве света от него, при това скоро. — Поколеба се, после добави: — Няма нужда вие да… да се компрометирате.
Хамо го погледна и като че ли чак сега забеляза множеството наранявания на Пен през мъглата от гняв и жажда за мъст, които без съмнение притъпяваха сетивата му. Попита с прегракнал глас:
— А ти компрометира ли се, Пенрик?
— Мм… — Пен сви рамене. — Може би малко. Според Освил не би трябвало да ми търсят отговорност, защото съм наранил Халбер, докато той се е съпротивлявал по време на арест. Фактът, че нараняванията са нанесени… с помощта не нещо повече от физическа сила… може и да ми докара неприятности, стигне ли се до следствие. Не бях правил такова нещо досега. Е, освен онзи път с двамата братя кин Мартенден, но тях само ги подпалих… няма значение. — Пен млъкна преди голямата му уста да го е вкарала в още неприятности.
Хамо поотпусна стиснатите си челюсти.
— Ако някой пита — каза той и гласът му този път прозвуча тихо, меко почти, но някак не по-малко заплашително, — кажи, че си действал по мои заповеди, просветен Пенрик.
— Благодаря — каза Пен. Смяташе, че влиянието на принцесата-архисвещена ще е достатъчно да го защити, но още подкрепа никога не е излишна, а и така Хамо щеше да се почувства поне мъничко полезен. „Полезен за нас, ако не за другиго“ — измърмори Дез с известна ирония. Време беше да изиграе основния си коз, който да отклони вниманието на Хамо в безопасна посока: — Освен това, с неоценимата помощ на няколко шамани, които Инглис доведе от Кралското общество, успяхме да открием демона на Магал. Оказа се, че наистина се е вселил в лисица.
Хамо изправи гръб и напрежението му се разсея като тежки облаци, раздухани от вятър. Дез, която следеше бдително демона му, също се поотпусна.
— О! Заловили сте лисицата жива? Тук ли е? В какво състояние…
— Демонът е прескочил в лисица с шест малки, което е довело до някои неочаквани последствия.
— Демонът е взел връх, без съмнение.
— Е, да, но по странен начин. Той сякаш… не знам как точно да се изразя… сякаш се грижи за лисицата. И за лисичетата.
Хамо се сащиса, но след миг се овладя.
— Това трябва да е работа на Магал. Да, тя би направила такова нещо. Сведра беше сурова жена, малко като вашата Рухия. Много… решителна.