Пен тръгна по коридорите към нейната стая, почука предпазливо, изчака, после почука отново. Беше на път да се откаже, когато вратата се отвори широко и секретарката му махна да влезе в дневната.
— А, просветен Пенрик, най-после. Изчакай тук.
Той остана прав, мръсен и окървавен, усещаше всяка болежка, всеки разтеглен мускул. Накрая Люен се появи през една вътрешна врата, наметната с брокатен халат. Сивата ѝ коса беше сплетена на обикновена плитка. Не я беше виждал в този вид досега.
Тя го измери с поглед.
— Леле, леле, леле.
Три лелета тази нощ. Обикновено се класираше само за две. Какво ли трябваше да направи, зачуди се той, за да спечели четири?
— Моля да ме извините, архисвещена, че ви събудих в този късен час. Денят беше дълъг.
— На моята възраст никога не спя по това време — каза тя и махна с ръка, че извинението е излишно. Секретарката ѝ помогна да седне на едно кресло и посочи друго на Пен.
Копринена тапицерия на тънко синьо-бяло райе. Пен погледна смутено лъскавото кресло, прецени собствената си воня и седна с кръстосани крака на пода пред господарката си. Тя го погледна отвисоко и вдигна сивите си вежди.
— Е, как мина излетът ти в провинцията този път?
Добре, че вече го беше разказвал. Така не се налагаше да мисли повече от крайно необходимото. Тя вдига на няколко пъти пръсти към устните си, но не го прекъсна, освен с няколко умни и неприятно уточняващи въпроса.
— Надявах се… надявах се да получа някакво духовно напътствие от просветен Хамо, понеже и двамата споделяме теглото и дара на демон, но стана по-скоро обратното — въздъхна Пен. — Е, не ми се вярва да хукне посред нощ да отмъщава за убийството на просветена Магал.
— Имало е такава опасност?
— Ами… и да е имало, вече няма.
Тя помълча, после каза:
— Значи си му дал добър съвет.
Той разпери ръце с жална усмивка. Основното му желание в момента беше да положи глава върху копринените ѝ пантофки като уморено куче.
— Да, но кой ще посъветва мен?
— Собствената ти храмова началничка, разбира се. Това ѝ е работата.
— А. — Главата му клюмна и той откри, че я е положил на коляното ѝ. Люен го погали по косата. Куче, че и отгоре.
— Всеки, който реши да разпита личния ми дворцов магьосник за действията му от изминалия ден, ще трябва първо да мине през мен — заяви тя. „Пък да видим дали ще извадят късмет“, остана неизречено, но подразбиращо се, реши той. Окуражително, но…
— Това сигурно ще реши въпроса с кралството и закона. Но с моя бог? И с моя демон? Пред този съд душата ми е оголена. Изглежда, че с времето и практиката човек придобива вкус към насилието. Поне ако се съди по Халбер. Виждал съм го и при някои наемни войници, когато се връщаха съсипани в Кантоните. Вълчата яма на занаята им. Не искам да се превърне във вълчата яма и на моя. А… а усещам, че не е изключено. Че е много, много лесно. Хамо беше на крачка да се подхлъзне тази вечер, а има много по-голям опит от мен.
— И затова търсиш моя съвет?
— Да, архисвещена.
Ръката, която галеше бавно косата му, постепенно застина. Люен поизправи гръб, потънала в мисли, и накрая въздъхна.
— Добре. Моят съвет към теб тази нощ, като твоя храмова началничка, мое високопросветено и натоварено с демон момче, е да слезеш долу в банята, да събудиш теляка, да се изкъпеш — и непременно си измий косата… — Пен я усети как потърква пръсти един в друг с лека погнуса, — да хапнеш нещо и да си лягаш. — След миг добави: — На Дездемона това също ще ѝ хареса.
Пен се облещи на пантофките ѝ.
— Това не го казва храмовата ми началничка, а майка ми.
— Явно и двете са на едно и също мнение — остро каза тя и го избута от коляното си. — Къш.
— Това ли е?
— Можеш да си измиеш и зъбите. Макар че обикновено го правиш и без да те подсещат. Душата ти ще издържи още една нощ, уверявам те, а утре тялото и умът ти ще са в по-добра форма.
Този път двамата с Дез изсумтяха в хор — той на Люен, тя на него.
— Уффф.
Протегна се, после успя да се надигне някак, първо на ръце и колене, чак след това на крака. Дез си беше мълчала по време на последния разговор. Демонът му уважаваше много малко хора, но принцеса-архисвещена Люен кин Еленовшип беше на едно от челните места в този кратък списък. Явно чувствата бяха взаимни.
Каза през рамо на път към вратата:
— Вие също си лягайте, ваша милост.
Тя му се усмихна малко накриво.
— О, сега вече ще мога да заспя.