— Това звучи… глупаво — каза предпазливо Освил. — Ако не разбираш нещо, просто се опитай да научиш повече за него, това е.
Сивите очи на Люнет го стрелнаха с интерес изпод рижите ресници. Пен не беше съвсем сигурен как да тълкува изражението ѝ, макар Дез да измърмори: „Ха. Това момче май не е чак толкова закостеняло. Има надежда.“
Тала погледна с любопитство към Пен и каза:
— Излиза, че магьосниците са двойно самотни. Щом обикновените хора се страхуват от тях, а другите магьосници ги избягват.
Това момиче виждаше много и говореше малко, но пък когато си отвореше устата… ох.
— Е, демоните ни винаги са с нас — каза той. Помисли си, че ако можеше, Дез щеше да го потупа одобрително по главата.
— А, ето ви и вас! — чу се гласът на Инглис и Пен се обърна с известно облекчение да махне на приятеля си.
Шаманът се приближи и ги огледа с нещо подобно на усмивка.
— Всичко наред ли е с нашите нови лисици? — обърна се той към Люнет.
— Да. Просветен Хамо дойде да ги види. Сега е при тях — каза шаманката и махна към отделението. — Личен разговор.
Инглис помълча малко, вероятно пресегнал се с някакво свое шаманско сетиво, после кимна.
— Добре. — Погледна Пен. — Какви са изгледите?
Завидно изчерпателен въпрос, въздъхна вътрешно Пен.
— Скоро ще знам.
Инглис потупа с пръсти ръба на панталона си и кимна отново на Сивите сойки. Не, на Тала.
— Искаш ли да те разведа из менажерията, докато чакаме? Ще ти покажа вълците.
— Би било много интересно — каза Тала, скочи на крака и му върна свое подобие на усмивка.
Люнет присви развеселено очи при тази сценка. После се наведе към Освил и прошепна:
— Аз мога да ти покажа другите ни лисици.
— О! Аа, имате и други?
— И рисовете. Много са красиви.
Освил успя да наподоби усмивка и също стана, най-внезапно нетърпелив да угоди. Веждите на Пен само дето не излетяха.
Вместо да тръгнат в група, двамата шамани повлякоха съответната си Сива сойка в противоположни посоки, макар че Люнет спря и попита през рамо, любезно, но крайно ненастоятелно:
— Ами ти, просветен Пенрик?
Той ѝ махна да вървят.
— Инглис ме разведе онзиден. Ще остана да чакам Хамо.
— О, добре.
„Колко тактично от твоя страна, Пен.“
Вече завиваха зад ъгъла, когато Пен чу Освил да пита с недотам убедителна симулация на обичайния си дознателски стил:
— А вие от колко време сте член на Кралското общество, шаман Люнет? И как се зароди интересът ви към това занятие?
„Ха — измърмори Дез. — Шаманите май наистина работят в екип.“
Пен ги проследи с поглед, докато не се скриха зад ъгъла, после въздъхна.
— Не мислете за мен. Аз ще си седя тука и ще си говоря самичък.
„Хайде, хайде.“
Пен се усмихна вяло.
Но дори и тази усмивка се стопи, когато погледът му се спря на притихналото отделение. Сигурно такова е усещането, когато чакаш съдия да се върне с присъдата. Дали да не помоли Дез за второто зрение? Не, сигурно щяха да го приемат като вмешателство и със сигурност щяха да го усетят. А да отиде там и да проточи врат над затворената врата би било още по-зле — три демона в непосредствена близост… ужас.
Накрая търпението му бе възнаградено — Хамо най-после излезе, изтупа няколко сламки от панталоните си и затвори вратата на отделението. Огледа се отнесено, после тръгна към Пен и седна на най-отдалеченото от него блокче.
— Е? — тихо попита Пен. — Какво мислите?
— Стабилна е — бавно отвърна Хамо, — като за взел надмощие демон. Влиянието на Магал и Сведра се е запазило в някаква степен. За момента няма непосредствен риск. Важно е да помня обаче, че тази лисица не е новоизлюпено стихийно създание, което не знае как да използва силите си. Същите осакатени отпечатъци, които я правят относително питомна, я правят и опасна. Трябва да бъде под постоянно наблюдение.
Пен разри чакъла с върха на ботуша си.
— Мислех си как понякога орденът събира обучен кандидат с възрастен магьосник, така че демонът да опознае предварително следващия се ездач. — Тъжно бдение, спестено на Пен покрай неочакваната крайпътна кончина на Рухия, или ако не докрай спестено, поне съкратено до броени минути вместо обичайните седмици или месеци. — Ами ако… след като лисицата отбие малките си… ако я предадем на грижите на такава кандидат-магьосница? Това би улеснило прехвърлянето. А и кандидатката ще е с нея през цялото време, ще я обгрижва, ще я наблюдава.
Хамо помисли, после каза:
— От лисицата ще излезе изключителен домашен любимец.