Кимнаха си като двама мечоносци, които се поздравяват преди схватка.
Тя затропа с пръсти по коляното си през пластовете коприна.
— Канех се да ти кажа, щом се върнем у дома… Майстор Ридел от ордена на Майката в Мартенмост е останал много впечатлен от последното ти издание на сборника с проучванията на просветена Рухия върху приложението на магия в изкуството на медицината. Предлага ти възможност да проведеш свои проучвания в тяхната болница. Не на пълен работен ден, разбира се, предвид другите ти задължения.
— О… — Пен не беше предполагал, че прясно отпечатаните книжлета, които беше подарил на болничната библиотека, и няколкото вечери на трапезата на Люен в компанията на майстор Ридел са дали такъв чудесен плод. — О, да, много бих искал да правя това! И това.
— А не вместо?
— Да. И едното, и другото — каза той, вече по-уверено. — Макар че няма как да ги правя едновременно, признавам. Дори с помощта на магия.
— Е, значи имаш загадка за разрешаване — заключи тя и се облегна назад с доволна усмивка. Искаше да го види как си блъска главата над загадката, така ли? Все едно да гледаш как някой се опитва да погълне цяло печено прасенце…
— Две от предишните ездачки на Дез — бавно каза той — са били лекарки.
— Майстор Ридел знае това и смята, че то много ще ти помогне в ученето.
Пен кимна.
— Опитът ми досега показва, че знанията на Дез не ми се дават наготово. Не е като да се пресегна и… Трябва да създам необходимите условия, да го предизвикам един вид. Като, знам ли, като да прокопаеш канавка от напоителен канал до източник на вода. Чак тогава водата започва да тече свободно. Е, понякога е като да я вадиш от кладенец с малко ведро, но… Така стана с езиците. Но на някакъв по-късен етап онова, на което ще ме научи майстор Ридел, ще ми позволи да знам всичко, което знае Дез.
Изобщо нямаше да пита Дез какво мисли по въпроса. Тя си беше имала своите причини да прескочи в младата Рухия навремето, вместо в лекарката, която храмът ѝ е бил избрал. Освен това, след като беше преписал дума по дума медицинските текстове на Рухия, докато ги подготвяше за отпечатване, да не говорим, че вече ги беше превел на два и половина езика, Пен беше придобил доста ясна представа за много неща.
— Работата е там — бавно каза той, като мислеше в движение, — че ако най-напред изуча шаманската магия, ще мога да допринеса с нещо ново, нещо, което да обогати класическата медицина. А не просто да уча неща, които вече са широко известни.
Люен сви устни.
— Това звучи съвсем логично. — Поколеба се, после попита: — И как смяташ да се издържаш, докато си в творчески отпуск?
— Аз, такова, надявах се вие да ми отпуснете стипендия.
— Значи, трябва да плащам, задето ще бъда лишена от услугите ти за неопределен период?
— Ами… — Реши да направи пробно крачка назад. — Макар да съм относително сигурен, че Уеджи и Ивайна кин Шипвир ще ме хранят от време на време. Вече бях на няколко много интересни вечери у тях.
— Слагат богата трапеза, така ли?
— Не помня какво ядохме. Но Ивайна има една страхотна идея, само дано успея да навия просветен Хамо. Предложи да инвестира в печатарска преса, която да работи с плочи като онези, които аз правя с магия. Е, идеята беше моя всъщност и явно се е зародила, докато ръждясвах ножа на Трюх, когато той посегна да ме изкорми, обаче им разказах за това на вечерята и изведнъж ми се проясни, че аз, а и всеки магьосник, може да създава и стоманени плочи, не само дървени. Които да издържат хиляди копия, а не само десетки или стотици. И студентите повече няма да се бият за скъпи текстове. А после тя ме попита дали не мога да правя дърворезба или обков по същия начин и аз казах, че не мога, изобщо не съм се замислял, защото не мога да рисувам, но после тя рече, че други магьосници може и да могат. А аз казах, о, ами да, разбира се. Ще говоря с Хамо, пък дано той се съгласи да покажа тази техника на неговите хора. А после…
Люен вдигна ръка да го спре.
— Напомни ми да пратя секретарката си при теб да ти обясни що е то обезщетение за пропуснати ползи. Скоро. По възможност тази вечер.
— Ъъ, да, архисвещена — смотолеви Пен.
— И определено преди да си се разбеснял из Изтокдом с идеите си за бърза печалба.
Пен се обнадежди. И каза, вече със съвсем различен тон:
— Да, архисвещена.
— Ха. — Люен потърка хубавата си брадичка и го изгледа замислено. — Сещам се за един стих от поема. Вече не помня откъде е, но така става, като остарееш… Мислиш ли, че с пресата на баронеса кин Шипвир някога ще отпечатват и поезия?