— Танц със смъртта, да!… Ти самият правил ли си го?
— Няколко пъти, на младини. Помагах на секачите в долината на Зелен геран. — Пен се върна към спомените си за онова време. — Но не казвай на майка ми.
„Ха!“ След малко, когато водата взе да се плиска на нивото на коленете му, Дез добави мрачно:
— Това ще ни излезе доста скъпо.
— Знам. Но помисли за алтернативата.
Когато морската вода стигна до бедрата му, Пен се зачуди на глас:
— Дали знаят, че съм магьосник?
Дез се поколеба.
— Не е категорично доказателство, но ако знаеха какъв си, горе щеше да има вързана коза, овца или нещо друго такова.
Пен кривна глава озадачено, но после се сети за какво говори Дез. „О!“
— За да прескочиш в нея и да останеш там на безопасно за тях място, докато решат как да се отърват от теб?
— Това е стар номер при екзекуция на магьосник.
— Но не би ти харесало.
— Да. Така че бъди така добър и остани жив, Пенрик.
Когато водата стигна до раменете му, той реши, че е чакал достатъчно, и започна с тънък пласт лед в средата на килията. Избутваше се с ръка от стената и обикаляше бавно по периметъра, за да движи водата по края и ледът да си остане в центъра. Тялото му се загря от магията, което като никога беше добре дошло, защото седонийската морска вода, макар и съвсем поносима според неговите стандарти, все пак беше много по-студена от човешката кръв и бавно бе изсмуквала силите му. Гладът и жаждата също щяха да вземат своята дан, ако не побързаше.
Колкото до Дездемона, тя ставаше… не беше сигурен с каква дума да го назове. По-развълнувана, може би, на този ранен етап. Още бяха далече от неподатливото на контрол маниашко поведение, което демонът проявяваше всеки път, когато се опитваха да приложат твърде много горна магия твърде бързо. Струваше му се нередно да я подлага на ненужен стрес.
„И опасно също така.“
Дез измърмори някаква псувня в знак на съгласие, което само по себе си беше симптом.
— Нали си даваш сметка — каза тя в пристъп на внезапна радост, докато той газеше през водата, чието ниво наближаваше гърлото му, — че с това умение никога няма да умреш от жажда в пустинята.
Пен се засмя и веднага се разкашля, понеже глътна солена вода.
— Не е най-голямата ми грижа в момента, Дез…
Леденият диск ставаше по-плътен, като се удебеляваше надолу и в центъра. Пен се стараеше горната му повърхност да е относително равна. Колко лед трябваше да създаде… вероятно доста повече от собственото си телесно тегло, реши той. Когато водата стигна до брадичката му, той се покатери върху ледения блок.
Изправи се…
Краят на маркуча висеше току над протегнатите му ръце. Босите му крака върху ледената платформа замръзваха и още по-лошо — топяха леда. Опита се да подскочи, не уцели, подхлъзна се и падна във водата. Ожули си лакътя на стената, а наклонилата се ледена плоча го притисна в нея. От солената вода очите и носът му смъдяха болезнено, вкусът ѝ беше горчив и металически. Хвана се, като плюеше енергично, за ръба на плочата и се покатери върху нея.
Този път изчака малко, докато се озове директно под течащата вода. Пробва равновесието си, като се наклони леко наляво и надясно. Разтвори крака за по-добра опора. Протегна се. Приклекна. И скочи…
Едната му ръка се сключи около хлъзгавата кожа, после и другата. Силната струя го удари за миг в лицето, но после пресекна, когато тежестта му притисна маркуча към ръба на отвора. Местеше ръце една над друга и си повтаряше — не се пускай, не падай… Преметна едната си ръка през ръба на кръглия отвор. После изтегли тялото си и се пльосна върху каменния под на тъмницата. Остана да лежи така, докато си поеме дъх.
Претърколи се да погледне за последно към пълния с вода смъртоносен кладенец.
— Нали си даваш сметка — изломоти задъхано, — че щом ледът се стопи, — а той вече се топеше, и то бързо, — има да се чудят и да се маят как сме се измъкнали.
Дездемона зае устата му за кратък и много зловещ смях, който отекна демонично. Пен затисна с ръка устата си, но също се ухили.
Лежеше мокър, бос и пълен до козирката с горещ хаос, който тепърва трябваше да излее някак, на пода на зандан в охранявана крепост. Сам, в непозната страна. Дори не знаеше ден ли е, нощ ли е. „Още не е дошъл моментът да планираме празненство в чест на победата, мда.“
Три бутилкови килии се редяха в тесния коридор: другите две си нямаха обитатели, за щастие. Означаваше ли това, че е бил специален затворник? В края на коридора имаше заключена врата, вероятно към стаичката на пазачите. С ключалката щеше да се справи лесно, с пазачите — не толкова. Пен тръгна по маркуча и стигна до малък прозорец, чиято решетка беше свалена, та маркучът да се прокара навън.