Момчето от кухнята донесе водата. Пенрик подложи пешкир под главата на Аделис и започна да омокря превръзката.
— Ще мине известно време, докато омекне — каза той, — след това ще е лесно. И обещавам, че кожата му няма да пострада.
По-тихо сумтене.
Звучеше някак твърде оптимистично, но Найкис копнееше да повярва на думите му, затова не каза нищо. Седна, като не изпускаше от поглед младежа, който не изпускаше от поглед брат ѝ. След миг-два главата ѝ клюмна, тя се стресна и я вдигна рязко. Не толкова от любопитство, колкото за да не заспи, попита:
— От северния полуостров ли си? Говорът ти е малко особен.
Той се поколеба, после се усмихна.
— Майка ми беше оттам. Баща ми беше лесовник, от страната отвъд другата планина, на югоизток оттук.
— Виждала съм мъже като теб в императорската гвардия в Тасалон. Уж били от островите в замръзналото южно море. Свирепи воини, така съм чувала, но с лоши маниери на трапезата. — Е, не точно като него, защото той изобщо не приличаше на свиреп воин. Но някои от онези гиганти бяха светли като странния младеж, макар и не чак толкова… толкова… такива.
— Моите маниери са съвсем приемливи, уверявам ви.
— Къде си учил медицина?
— В Розиндом. В Лесовете.
Тя вдигна вежди.
— Чувала съм за него! Прочут университет, нали? — Крехката ѝ надежда надигна главица, въпреки песимизма ѝ.
Той я погледна с изненада.
— Не подозирах, че седонийците знаят много за родината на баща ми.
— Живяла съм в столицата и на морски пристанища. Виждала съм хора от други страни. Като теб.
Усмивката му стана някак напрегната.
— Щом казвате.
Накрая, след като приключи с водата и маслата, младежът извади от куфара си остри ножици и сряза превръзката при слепоочията на Аделис, и от двете страни на лицето му. Махна задната част на превръзката, сложи я настрани и положи главата на Аделис обратно върху покритата с пешкир възглавница. Аделис простена от страх.
— Не е нужно да гледате — каза ѝ Пенрик през рамо.
— Ще остана.
— Хванете му ръцете тогава.
Тя застана от другата страна на леглото.
— За утеха?
Младежът вдигна ръка и бръсна с пръст синината на бузата ѝ.
— За да не ме удари.
Тя се усмихна несмело и хвана ръцете на брат си. Той стисна нейните трескаво.
Пенрик си пое дъх, хвана превръзката от двете страни и внимателно я повдигна. Мръсното парче плат се отдели от лицето на Аделис с лекота, като сухо листо, без да откъсне нищо. Съвсем нищо.
При вида на раните отдолу Найкис преглътна шумно.
Големи мехури от тънка като мембрана кожа, пълни с течност, покриваха горната половина от лицето и се гърчеха. Клепачите бяха най-зле — стърчаха от очните ямки като кръгли мехури. Бяло и подуто се редуваше с червено и розово. За разлика от Найкис, която се дръпна инстинктивно, Пенрик се наведе напред, забил поглед в унищожените очи на пациента, сякаш можеше да види вътре в черепа му. Но не каза нищо, само изсумтя.
Хвана ръцете на Аделис, който посягаше да пипне лицето си, и ги дръпна силно надолу — първият рязък жест, който Найкис го виждаше да прави.
— Не. Не пипай. Лежи по гръб. Тази кожа е тънка като сапунен мехур. Трябва да съхраним мехурите възможно най-дълго. Може да не ти се вярва, но те те защитават.
Аделис изохка, но се подчини.
Яркосините очи на лекаря ѝ се сториха отнесени, сякаш в главата му се блъскаха разнопосочни мисли.
— Ако питате мен, мадам Катаи, най-неотложното в момента е да си починете. Аз ще остана при брат ви. Вие ще ме смените довечера. — И я дари със слънчева усмивка.
— По-късно ще ви донеса храна, и на двамата. Или ще пратя слуга да я донесе.
— Би било чудесно. — Той си затананика тихо, сякаш обмисляше нещо, после каза: — Явно ще остана тук няколко дни и ще е добре да помислим как да обясним присъствието ми на прислугата. Предлагам да им кажете, че сте ме наели за камериер на брат си. Това ще ми даде голяма свобода на действие, а и не е много далече от истината.
Найкис не смяташе, че дори политическите врагове на брат ѝ биха възразили Аделис да получи медицински грижи, без значение колко неочаквано и странно се е появил лекарят, но после си спомни, че сред предишната ѝ прислуга е имало поне един шпионин, така че кимна и каза: