— Разбирам. Сигурно е много неприятно за вас.
— Влудяващо е, но в началото имах други, много по-неотложни тревоги. — Изгледа го намръщено. — Не знам дали всичко това няма да се отрази и на вас, майстор Пенрик. Може би и вие, като мен, сте твърде малка мишка за апетитите им. Но не искам да пострадате, задето сте ни помогнали. Така че, знам ли… да бъдете по-внимателен?
— Още преди да дойда знаех в какво се забърквам — каза любезно той. — Повече или по-малко.
— И все пак.
Пенрик махна с ръка.
— Права сте. Обещавам да се държа като една много кротка и незабележима мишчица.
„Точно това няма как да стане“ — помисли си тя. Но поне беше опитала.
7.
Не беше лесно да изкарат Арисайдия от леглото. Той явно си даваше сметка, че това е първата хлъзгава крачка към решението да остане жив, вместо да се държи за смъртта — несъмнено желана, — както гладно дете стиска комат хляб. Но световъртежът му, след като все пак се изправи, не беше по-лош от този на всеки, останал седмица на легло, а когато вдиша и разкърши рамене, стана ясно, че естествената сила на тялото му не се е повлияла много от преживяното. Все още изпитваше болка, но Пен бе успял да намали дозата на опиата му по-бързо от очакваното и доскоро заваленият и накъсан говор на Арисайдия отстъпваше пред по-членоразделна и смислена реч. Пък макар тя да се ограничаваше предимно до ругатни.
Пен го изведе в галерията на втория етаж около двата атриума, предния и централния, благодарение на които вилата се къпеше в щедра светлина и чист въздух, за разлика от къщите в далечните планински кантони, където дори прозорците имаха капаци. Тук падаше ли изобщо сняг?
Арисайдия вървеше опипом покрай стената, Пен предвидливо бе застанал откъм парапета на галерията. Почти беше сигурен, че пациентът му няма да се хвърли през парапета в опит да довърши делото на своите врагове. Почти. Едно на ръка, това би съсипало прекрасния мозаечен под на къщата, и второ — височината не беше голяма и резултатът можеше да се окаже разочароващ за кандидат-самоубиеца. И така, двамата вървяха под ръка като приятели, излезли на следобедна разходка.
За да отвлече Арисайдия от мрачните мисли, Пенрик се хвана за първото, което му дойде наум:
— Вярно ли е, че със сестра ти сте близнаци?
Получи се — Арисайдия почти се засмя.
— Често се шегувахме с това, ние двамата и майките ни, когато пораснахме достатъчно, за да разберем, че случаят ни е необикновен. Ако беше възможно жена да роди деца от двама различни бащи в един и същи ден, никой не би се поколебал да ги нарече близнаци. Защо да не е същото при деца от две майки и общ баща?
Стигнаха до ъгъл, където стената свършваше. Свободната ръка на Арисайдия се поколеба, после се сви в юмрук и той бавно я смъкна покрай тялото си. Единствено лекият натиск върху ръката на Пен издаде страха, който бившият генерал се опитваше да скрие.
— Съпругата и наложницата често са яростни врагове в домакинството на един мъж, но нашите майки бяха повече като бойни другари. Баща ни беше притиснат по фланговете от противник с числено превъзходство, но пък имаше здравия разум да се предаде без бой. След смъртта му те продължиха да живеят заедно, като си деляха поравно храната, скръбта и задачите.
„Дали не са споделяли и едно легло, питам се аз“ — вметна жизнерадостно Дез. Пен стисна решително устни, от страх че демонът му ще продължи да плещи на същата тема, и бързо попита:
— А бяха ли близки по възраст или по кръв, или нещо друго от този род?
— Ни най-малко. Майката на Найкис беше с двайсет години по-млада от моята. Майка ми и баща ми явно дълго са правили опити да имат дете… разбрах за помятанията ѝ години след като татко почина. Били готови на всичко за детенце. А после, сякаш боговете си направили майтап с тях, изведнъж се появили две едновременно. Така и не разбрахме кого следва да обвиняваме — Майката или Копелето.
Найкис излезе в централния атриум, носеше нещо. Вдигна поглед, чула гласовете им. Устните ѝ се разтвориха и силно вълнение огря лицето ѝ, като ги видя да вървят. Пен беше предположил правилно — ставаше много хубава, когато се усмихнеше. При мисълта, че усмивката е резултат от неговите усилия, усети приятно пърхане в стомаха си. А после същият този стомах се върза на възел — как ли щеше да изглежда лицето ѝ, когато научеше цялата история за участието на Пен в братовото ѝ нещастие? Поведе Арисайдия обратно към стаята му под съпровода на бързите ѝ стъпки по стълбата.