Този спор го бяха водили и преди, най-вече в обществените бани, където Пен ходеше да се изкъпе. Седем дванайсети от Дездемона намираха тези места за очарователни по друга, по-неприлична причина, макар че към тях, много интересно, не спадаше отпечатъкът на куртизанката Мира. Тя знаеше за не толкова практичните предназначения на общите бани неща, за които Пенрик би могъл единствено да гадае, освен когато тя внезапно не решеше да му ги сподели, без да го пита иска ли да знае, или не. Похотта не ѝ въздействаше, по професионални причини. Част от сестринството в главата на Пен беше склонна да се кокори — той можеше да се закълне, че Рухия е най-запалената зяпачка, — което, понеже използваха за целта очите на Пен, на няколко пъти го беше поставяло в крайно неприятни ситуации — било бой, било неприлични предложения от други мъже в банята. А веднъж и двете едновременно.
„Неприличните предложения щеше да ги получаваш и без нас — възрази Дездемона. — За това не носим вина.“
Пенрик остави маската настрани, решително.
— Ще свърши работа — каза той на Найкис, като я гледаше само в лицето. — Благодаря.
Жената го възнагради с още една мимолетна усмивка, като луна, пробила облаците за миг.
Малко по-късно Найкис слезе в кухнята да се погрижи за следващото ядене, а Пен се зае да пригоди карнавалната маска за нуждите си. Решил, че приятният разговор за семейното минало е обезоръжил Арисайдия достатъчно, той събра кураж да му зададе някои по-щекотливи въпроси. Трябваше да ги зададе сега, преди възстановеното зрение на пациента да го лиши от убеждението, че тайните му вече нямат значение. „А обвиняваш мен, че съм безжалостна“ — изсумтя Дез. Вече бяха казали на Арисайдия за анонимните му доброжелатели от армията, чиито имена Пен категорично беше отказал да разкрие поради простичката причина че въпросните доброжелатели не съществуваха. Сдържаност, която имаше допълнителния плюс, че го представя като честен човек с висок морал. Пен реши да прибегне още веднъж до същия номер.
— Твоите приятели, онези, които ме наеха да ти помогна, изглеждаха много разстроени от слуховете за ареста ти — подхвана той. — Някои от тези слухове ги вбесяваха, други по-скоро ги тревожеха. Чудех се какво мислиш ти за обвиненията, дали си усетил, че ти кроят шапката, или всичко е дошло изневиделица. — Определено беше бил изненадан, иначе щеше да избяга или да предприеме други контрамерки.
— Не беше… изневиделица — бавно каза Арисайдия. Протегна ръка с дланта нагоре, сякаш отмерваше някаква невидима заплаха. — Обвиненията и контраобвиненията, слуховете и клеветите са запазена марка на тасалонския двор, където хората се боричкат за всяко предимство и се домогват всячески до императора. Смятах, че тук, в Патос, най-после съм се измъкнал от онази отровна атмосфера.
— Знаеш ли кои са враговете ти?
В смеха на Арисайдия нямаше веселие.
— Цял списък мога да направя. Макар че в този случай най-голямата опасност навярно са били приятелите ми.
— Ъъ… не разбирам? — каза Пен и този път нямаше нужда да се преструва на несведущ.
— При последната си кампания Западната армия не получи очакваното съдействие от Тасалон. Трябваше да се молим за продоволствие и подкрепления, заплатите на войниците закъсняваха… При офанзивните кампании армията сама си осигурява заплащането от военната плячка на вражеска територия. Но ние бяхме в отбрана и на своя земя. На грабежите се гледаше с лошо око, пострадалите засипваха правителството с жалби. Провинилите се биваха наказвани, което само по себе си пораждаше напрежение. При някои от сблъсъците организацията ни не беше по-добра от тази на диваците, с които се сражавахме, и това водеше до поражения. Като цяло, победата ни беше плод на отчаяние. Армията винаги се оплаква, че не получава достатъчна компенсация за усилията си, но този път оплакванията имаха реално основание, мърморенето в палатките и казармите се подхранваше само и придоби грозни отсенки. В армията винаги има хора, които са убедени, че успеят ли да заменят човека на императорския трон със свой, това ще реши всичките им проблеми.
— И е имало такива опити, ако се съди по историческите хроники, които съм чел. — А Пен беше чел доста такива, повече, отколкото би признал. Не че можеше да се има голямо доверие на авторите им. — И понякога са се увенчавали с успех.
Арисайдия се намръщи.
— Преди десетина години и дори преди пет щях да повярвам с цялото си сърце, че е достатъчно на трона да седне подходящият човек и това ще поправи всички несправедливости. Но както и ти каза, това вече е правено и не е довело до никакви съществени промени. Познавам императорския двор от първа ръка и знам срещу какво сме изправени. Проблемът не е само в корупцията сред царедворците, макар че такава си имаме в изобилие. Данъчната система е истинска каша. Епидемиите, които избухват спорадично, са отворили дупки в тъканта на страната. Недостигът на средства понякога се компенсира от успешни завоевателни кампании, но като теглиш чертата, всяко следващо поколение губи повече територия, отколкото завоюва. Реформите срещат решителната съпротива на всички, които смятат, че промените ще се случат за тяхна сметка. Включително и в армията, между другото. Да изправиш един човек, без значение колко честен е той и колко добри са намеренията му, срещу всичко това… и после да го критикуваш заради неминуемия му провал… — Бившият генерал поклати глава. — Петимата богове да не дават аз да се озова в тази роля, само дето, уви, сред моите офицери имаше такива, които бяха на друго мнение. И не се задоволиха само да мърморят. Явно изтеклата половин година и преместването ми в Патос са се оказали недостатъчно разстояние да ме спасят от възхищението им. И от реакцията, която то породи.